“Не се доверявайте да ядете горски гъби, купени дори от стари гъбари, които имат разрешително” – това съветва доцент Маргарита Гешева от токсикологията на “Пирогов”. В нейната практика има много случаи на отровени семейства на стари и опитни гъбари....
Още: http://e-vestnik.bg/9562/pirogovki-ili-orlandovki-braneto-na-gabi-e-ruska-ruletka/

Една жена от Вършечко почина. Яла била гъби от буркан. Купила си ги в магазина.

И една тъща си отиде... Не щяла да яде гъби! или ппоние така мълви уличният фолклор.

Като пещерняк преди години, имах колежка завършваща Софийския. От семейство с традиции и титли в областта на ботаниката. Понякога обикаляхме из Понор планина. Често при кръстосванията беряхме гъби. повечето ливадни, но хубави и вкусни. И ги обсъждахме. От тези разговори съм запомнил, че в БГ гъбите надхвърлят 1200 вида. И всеки си е сам за себе си. И има поне няколко различни признака, които определят тяхната уникалност. Познавам 100-на вида, но бера само 15-20 от тях. Освен външния им вид, запомнил съм и разчитам на още поне 5 техни различни характеристики - мирис, вкус, устройство и структура на "месото" на гуглата и пънчето, наличие на було, пръстенче и т.н. Защото те ми гарантират, че именно това е гъбата, която познавам. Описани са във всички по-сериозни книжки по темата. Снимките са хубаво нещо, но сами за себе си създават лъжлива представа и могат да те подведат. Защото един и същи вид гъба изглежда по различен начин: през юни-юли и през октомври; през слънчева седмица или след няколко дни дъжд; в различните по възраст и местоположение букови или дъбови гори; в края на гората или навътре до някое дере; и т.н. Проблемите идват от масовото предоверяване на снимките и не спазването на простото, но повече от задължително правило - не познаваш ли гъбата, не я береш! Защото едно бяла или зелена мухоморка може да бъдат лизнати с език. Независимо от факта, че и двете се водят смъртоносно отровни. Те са такива, но ако се погълнат поне 20-30 грама. След това, всичко е въпрос на късмет и здрав организъм. В добрия случай се стига навреме до болница, кръвта се филтрува, щифтът май беше по 200 $ единия и обикновено трябваха поне 4, и след 1/2 до година черният дроб и бъбреците се повъзстановяваха, като след прекаран тежък хепатит. Проблемът идваше от 3-ти различни по вид и въздействие отрови в тях. Само 1-та е термонеустойчива и частично се разрушава при варене. Другите 2 -

Другите 2 типа са фалоидин и аманити (всъщност са повече, но нека незадълбаваме) не се разграждат и при обработка над 120 градуса и с повече от час продължителност. Не се извличат с активен въглен и веднъж попаднали в тялото, разрушават паренхима в черния дроб и бъбреците. Различни са по своята проява във времето - едната въздейства след 3-6 часа, втората след повече от 24. Обикновено, част от лечението влючва и трансплантация на черен дроб.

Но има и още нещо, не по-малко важно: гъбите, които берем представляват само плодни тела, а в действителност мицелът е онова, което ги създава. Като паразит той се разпростира из кореновата система на близките растения и може да покрие голяма площ. Поради тази особеност не се и препоръчва да се берат гъби покрай пътища, по-високо разположени сметища или места, за които се предполага, че може да се изхвърлят някакви течни или разтворими отпадъци, отрови и др., които по естествен път да достигнат до района на месторастене. Може да се попадне дори на цитиран случай с хвърлена отрова за животни, намерена след летален инцидент в набраните и консумирани гъби.