„Ценностите на българите. Съвременен портрет на европейски фон” е заглавието на анализ на доцента от софийския Университет за национално и световно стопанство д-р Марин Паунов, който има 20-годишен преподавателски и консултантски опит в България и чужбина. По повод една от сакраменталните фрази на министъра без портфейл Божидар Димитров, че „Ние, българите, сами ще се изядем, наистина!” Георги Папакочев попита доц. Паунов как той тълкува този намек за национално-обществен канибализъм.
М. Паунов: "С половината от изказването на Божидар Димитров тотално не мога да се съглася, но мисля, че в исторически порядък, ако погледнем различни сфери от нашия живот, лесно ще забележим склонността на българина да не понася успеха на другия. Това е което много изследователи на нашия национален характер по-пряко или по-завоалирано наричат завист. Това се прояви и в конкретния случай с намирането на мощи на св. Йоан Кръстител. От друга страна може би по-интересна е реакцията, която предизвика откриването на тези мощи. Отново се разединихме и разцъфтя ярко тази неспособност да понесеш успеха на другия."
Защо младите не се връщат в България?
Като университетски преподавател с поглед и върху реномирани университети по света имате ли някакво обяснение на печалния факт, че днешна България фактически не желае нейните образовани в чужбина млади хора да се завръщат в родината си, а и те не изгарят от подобно желание. В какво се корени този страховит парадокс?
М. Паунов: "От една страна това е липсата на целенасочени усилия в тази област. В случая не става въпрос само за пари, а за зряло мислене на онези, които управляват държавата в продължение на повече от 20 години. За съжаление онези, които ни управляват, отново са българи с всички специфики, които ние си носим като нация. От друга страна е много жалка, много тъжна тази картина, за която питате. Изхождам не само от това, че имам две деца, които са големи, които получиха образование в чужбина и продължават да работят там, но гледам и моите студенти. Много от младите хора търсят развитие вън от нашата държава не толкова, защото там има повече шансове за реализация, макар че и това е важно. Те по-скоро, общувайки с останалата част от света, забелязват много отрицателни, много нелицеприятни явления и черти на нашия национален характер, и това до голяма степен ги отблъсква."
Още: http://www.dw-world.de/dw/article/0,,5907023,00.html?maca=bul-standard_feed-bul-619-xml