През 1993 във Вашингтон се провежда внушителен гей парад. Според някои свидетели много от участващите скандирали следното:

“We’re here, we’re queer, and we are coming after your children.”*
/Ние сме тук, ние сме педерасти, и идваме за вашите деца.”/

Педофилските организации и гей организациите активно лобират за смъкването и/или изравняването на възрастовите граници за хомосексуално и хетеросексуално сношение. Интересното е, че макар на пръв поглед единственият мотив на гей организациите е да има “равноправие”, въпросните организации никога не предлагат двете възрастови граници да бъдат еднакво високи, вместо еднакво ниски! (*18) Когато “Джемини” предложиха да се изравнят възрастовите граници, защо не предложиха двете да се изравнят на (примерно) 16, вместо 14 години? Защо не предложиха хетеросексуалната граница да се вдигне, вместо да падне хомосексуалната?

На 23 август 2000 г. интернет вестникът WorldNetDaily публикува статия на Джосеф Фара, в която пише следното: “Някои хомосексуалисти искат да са около деца поради една причина – да злоупотребяват с тях.” След това авторът обяснява: “Нека не се правим, че няма връзка [между хомосексуализмът и педофилията]“. Според някои изследвания, поне една трета от всички блудства с деца са извършени по хомосексуален начин. Процента на хомосексуалистите в обществото е между 2% и 4%. Това означава, че хомосексуалистите са между 12 и 16 пъти по-склонни да блудстват сексуално с дете. Освен това, според изследване публикувано през 1985 в Психологически Доклади (Psychological Reports) учителите, които са хомосексуалисти, са между 90 и 100 пъти по-склонни да се ангажират сексуално с учениците, в сравнение с хетеросексуалните преподаватели.”(*19)

Във връзка със зачестилите случаи на педофилия в американската католическа църква, на 14 юни 2002 г. в интервю за предаването “Talkback Live” по CNN Ал Рантел, виден хомосексуалист от Лос Анжелес и известен радиоводещ казва следното: “Това не е въпрос на педофилия. В случая не става въпрос за педофили. Има враждебно настроени гейове, а сред нас има такива, повярвайте ми, аз не съм един от тях, но трябва да си признаем, че те съществуват. Тези враждебно настроени гейове са навлезли в католическата църква…и са почнали да гонят момчета.” В същото интервю Ал Рантел сподели мнението, че мъжете хомосексуалисти не трябва да работят с момчета.

През 1996 издателската къща Алисън Пъбликейшънс (Alyson Publications), най-големият издател на гей литература в САЩ, публикува книга със заглавие “Гей Секс: Наръчник за мъже, които харесват мъже.” Книгата съдържа подробни указания и инструкции как мъжете хомосексуалисти да се гаврят с момчета и да се укриват от полицията. Авторът Джак Харт пише следното: “Избягвайте ситуации, при които няколко мъже правят секс с едно и също момче, или с група момчета, в продължителен период от време.” Между другото, въпросната издателскта къща издава и педофилска литература, която се радва на голяма популярност.

На 26 март 1992 г. американският гей вестник Сан Франциско Сентинел публикува статия със следното съдържание: “Любовта между мъже и момчета е в основата на хомосексуализма. Абсурдно е гей обществото да твърди, че любовта с момчета не е хомосексуална любов. Ние трябва да подкрепяме мъжете и момчетата, които участват в такива връзки.” (*20)

През 1995 г. хомосексуалното списание “Guide” пише следното: “Ние можем да се гордеем, че гей движението е приютило малкото гласове, които са имали смелостта да кажат, че децата са по природа сексуални” и “заслужават правото на сексуално изражение с когото си изберат…” На друго място в същата статия пише: “Вместо да се страхуваме, че ще ни нарекат педофили, ние трябва годро да заявим, че сексът е хубаво нещо, включително сексуалността на деца…трябва да го направим в интерес на децата.” (*21)

Според изследване проведено през 1992 г. и публикувано в “Journal of Sex and Marital Therapy”, хомосексуалните мъже са три пъти по-склонни към педофилия от хетеросексуалните и средностатистическия педофил се гаври с между 20 и 150 момчета преди да бъде заловен. (*22)

Според друго изследване публикувано в “The Gay Report” през 1979, 23% от гейовете и 6% от лесбийките си признават, че са имали сексуални сношения с деца. (*23) Сред хетеросексуалните този процент е многократно по-нисък.

Според изследване проведено през 1988 г. и публикувано в “Archives of Sexual Behavior”, 86% от педофилите описват себе си като хомосексуалисти или бисексуални. (*24)

Според Адрайн Копланд, психиатър, който работи с хора извършили сексуални престъпления в град Филаделфия, САЩ, около 40% – 45% от педофилите са имали хомосексуални преживявания. (*25)

През 2002 г., когато “Джемини” участваха в телевизионното предаване “Сблъсък” по БТВ, един педераст от организацията си призна, че иска да се гаври с деца. Въпросният хомосексуалист обяви, че иска “правото” да осиновява деца и законът да му разреши да прави секс с тях, така че да ги научи на хомосексуализъм и по този начин да си създаде поколение! Любопитното в случая е, че никой от “Джемини” не възрази и не се дистанцира от мнението на този откачен човек. Ако приемем, че мълчанието означава съгласие, излиза че, всички от “Джемини” имат подобни възгледи. Щеше да е хубаво, г-жа Десислава Петрова (Солджъра), която е най-дейният им активист, да обясни какви хора всъщност членуват в нейната организация и какви възгледи и позиции изповядват. Имайки предвид изказването на гореспоменатият хомосексуалист, става ясно, че сега, след като парламента смъкна възрастовата граница за хомосексуални сношения, този човек може спокойно и законно да вербува и развращава малки момчета, с които да задоволи своите сексуални желания. За съжаление, някои агресивни хомосексуалисти свободно изразяват желание да “научат” деца и юноши на хомосексуализъм.

През 1980 г. най-влиятелната гей организация в Холандия (латинското й съкращение е COC) приема позицията, че

“освобождението” на педофилията трябва да се разглежда като гей въпрос и следователно възрастовите граници трябва да се анулират. (*26)

През 1990 г. организацията постига значителен успех, смъквайки възрастовата граница на 12 години (освен при възражение от страна на родителя, при което границата се вдига до 15). Именно тази организация подпомага идейно и финансово българската “Джемини”.

През 2000 г. американският психиатър Джудиф Рейзман (*27) изнася доклад, според който определено има връзка между хомосексуализма и педофилията. Според Рейзман, някои педерасти целенасочено искат да вербуват и развращават момчета.

Пак според Рейзман, която е изследвала обявите в американското гей списание “The Advocate”, най-влиятелното подобно издание в САЩ, а може би и в целия свят, въпросното списание многократно е публикувало обяви за проницаема кукла направена като момче. Куклата може да се закупи в три различни позиции.

Всъщност, представеното да момента представлява “върха на айсберга”, когато става въпрос за неоспоримата връзка между хомосексуализма и педофилията. Всеки, който реши детайлно да проучи въпроса ще намери много повече доказателства. Моля обърнете внимание на доклада “Homosexuality and Child Sexual Abuse” публикуван през юни 2002 г. от американската неправителствена организация Family Research Council. Предоставям ви доклада с незначителни съкращения. Оригиналът може да се намери на следния интернет адрес: http://www.frc.org

Тъй като всички законопроекти, касаещи хомосексуализма, са внесени от “Джемини”, редно е да се обърне малко време на въпросната организация. Активистите от “Джемини” най-нахално лъжат, че хомосексуалистите са се родили такива, макар че всеки студент по психология знае, че това не е така и че това твърдение противоречи на безброй изследвания в областта на хомосексуализма. Освен всичко то изключва възможността някой да стане хомосексуалист, което е пълен абсурд. За активистите тази теза е много удобна, защото според нея ако един хомосексуалист убеди малко момче да се съгласи на анален секс и момчето впоследствие развие хомосексуални наклонности, въпросният хомосексуалист ще се оправдае, че момчето се е родило с такива наклонности и той с нищо не е виновен. Освен това, тази лъжа изключва възможността някой хомосексуалист да се промени. По света има десетки хиляди хомосексуалисти, които са се променили и са доказателство, че в някои случаи хомосексуализмът е излечимо психическо състояние. Много от тях имат семейства и живеят своего пода втори живот. Много от хомосексуалистите не са доволни от своята “ориентация” и искат да се променят.

Важно е да се разбере, че активистите по-скоро пречат, отколкото помагат на хомосексуалистите. Те знаят, че обществото гледа по-благосклонно на хомосексуализма ако е под заблудата, че то е вродено и непроменяемо състояние. Поради тази причина активистите постоянно лъжат, че хомосексуалистите са родени такива. За съжаление, тази фалшива презумпция пречи на самите хомосексуалисти и на всеки, който желае да им помогне да заживеят нормален живот. Вместо да им помогнат да разберат на какво се дължи тяхното състояние и дали могат да го превъзмогнат, активистите ги лъжат, че то е вродено и непроменяемо.

Представете си следния сценарий: Младеж на 16 години се опасява, че е хомосексуалист и няма влечения към противоположния пол. Поради своите религиозни и морални възгледи, този човек не може да приеме за нормално своето състояние. Освен това, младежът основателно се страхува, че ако стане активен хомосексуалист ще си навреди на здравето. Ако е мотивиран и потърси промяната е напълно възможно да преодолее своя хомосексуализъм, стига да намери добър специалист. Какво обаче може да стане ако младежът повярва на лъжите на активистите? От една страна, той не може да се примири със своя хомосексуализъм, но същевременно живее под заблудата, че то е вродено и непроменяемо състояние. В един момент този човек изпада в безизходна ситуация. За съжаление, напълно възможно е този младеж да реши да се самоубие. Единствената друга алтернатива е да стане активен и да навлезе в гей средите, което ще е пагубно за здравето му.

За съжаление, активистите от “Джемини” не обръщат внимание на истината и нахално лъжат и заблуждават обществото. Те много добре знаят, че хомосексуалистите не са родени такива, но въпреки това продължават да трърдят точно това, защото така им е по-удобно. Освен това, активистите спекулират с броя на хомосексуалистите. В началото на месец юли 2002 г. пред в-к “168 часа” Десислава Петрова разви тезата, че хомосексуалистите били 10%. Според нея това било доказано от международни изследвания и важи са всички общества. Това е поредната лъжа. Всъщност тезата на активистката дължи своето начало на едно изследване, публикувано през 1948 г. от американският сексолог Алфред Кинси, според което всеки десети мъж има, или е имал хомосексуални наклонности. Точният цитат от книгата Sexual Behavior in The Human Male е следният: “10% of the males are more or less exclusively homosexual for at least three years between the ages of 16 and 55.“a На същата страница Кинси пише следното: “4% of the white males are exclusively homosexual throughout their lives after adolescence.”b От пръв поглед става ясно, че това проучване касае единствено белите американски мъже. Много е важно да се разбере, че то е изключително неточно и други изследователи многократно са го обявявали за недостоверно и лъжливо. Още през 1948 г. изследователя Алберт Хобс съобщава, че данните на Кинси относно хомосексуализма са напълно недостоверни. Години след смъртта си Кинси е разобличен от свои колеги и познати като садистичен хомосексуалист, който нарочно е фабрикувал и манипулирал данни. (*28)

Съществуват хиляди съвременни изследвания, анкети и проучвания, които доказват, че хомосексуалистите (и бисексуалните) са най-много 1%-3% от населението. (*29)

Въпреки това по цял свят нахални и безсрамни активисти, като г-жа Петрова продължават да твърдят, че хомосексуалистите са 10% от населението. Ако интервюиращият журналист от в-к “168 часа” беше помолил активистката да цитира поне едно съвременно изследване и/или проучване (кой го е провел, при какви условия, каква методология е използвана, къде е публикувано и т.н.), което да легитимира абсурдната й теза, Г-жа Петрова със сигурност нямаше да успее. На всеки трябва да му е ясно, че в случая на става въпрос за конспиративно преброяване и/или случайна грешка, а целенасочена измама и манипулация, която цели да заблуди и обърка обществото и да накара политиците да се занимават с “правата” на обратните.

Хомосексуалистите са малък процент от населението, при това много от тях не желаят да са такива и искат да се подложат на терапия, защото така те имат възможност да си спасят здравето и да заживеят по начин, който не противоречи на основните морални, природни, религиозни и прочие закони.

Твърдението, че броя на хомосексуалистите е еднакъв във всички общества също е абсолютно невярно. До ден днешен хомосексуалното състояние е рядко срещано явление в много държави от Африка и Азия. Всеки, който е разговарял с представители на тези континенти бързо ще се убеди, че за някои общества хомосексуализмът е почти непознато явление. Там, където хомосексуалното поведение не се рекламира и съществуват строги закони (висока възрастова граница; закон забраняващ содомитството) броя на хомосексуалистите е малък. Освен това, в такива общества агресивните хомосексуалисти (за пример може да бъде посочен гореспоменатия педераст от “Джемини”) нямат възможност да вербуват психически неузрели юноши и да ги “научават” на хомосексуализъм.

Даже в древна Гърция хомосексуалното поведение е било обект на строги наказания и е придобило широка популярност едва непосредствено преди упадъка на тази цивилизация.

За съжаление, българският парламент гласува да бъде смъкната от 18 на 14 години възрастовата граница за хомосексуални сношения. Психиката на едно 14 годишно дете (независимо дали е момче или момиче) не е укрепнала и тепърва му предстои немалко психическо и емоционално развитие. С приетите промени в НК парламентът позволява на хомосексуалисти да предлагат секс на девойки и юноши, които не са готови за това и чиято психика все още е в процес на развитие. Ако педерастите и лесбийките се възползват от това “право”, броят на хомосексуалистите със сигурност ще се увеличи. За някои младежи ранните тийнейджърски години са периодът, по време на който се определя тяхната бъдеща сексуалност. С новите промени има опасност един потенциално хетеросексуален младеж да пробва хомосексуално поведение и по-късно да развие такива наклонности. Смъкването на възрастовата граница за хомосексуални сношение изложи на риск много младежи, особено тези, които са несигурни в своята сексуалност. Освен това, много от мъжете хомосексуалисти имат влечения към малки момчета и в момента в България има момчета, които поради беднотия и безизходица продават телата си на възрастни педерасти, така че да припечелят някой лев. Новите промени в НК ще ускорят и задълбочат тази отвратителна тенденция, от което ще пострадат най-вече засегнатите деца и техните семейства.

Възмутителен е фактът, че от “Джемини” продължават да твърдят, че са онеправдани и неразбрани. През април 2003 г. те се обидили, когато ген. Бойко Борисов обяви, че има хора, които скланят бедни деца към хомосексуализъм и извращения. След това те осъществиха среща с ген. Бойко Борисов, за да разяснат разликите между хомосексуализма и педофилията и обявиха готовност да сътрудничат на органите на реда в разкриването на педофили. Инициативата е похвална, но повдига няколко тревожни въпроса. Г-жа Петрова, отново привлякла медийното внимание, каза следното пред събралите се репортери: “Всички знаем, че хомосексуализмът не е равно на педофилия.” Това е така, но трябва да се отбележе, че педофилиятя се среща по-често сред хомосексуалисти, отколкото сред хетеросексуални хора. Освен това, нека не забравяме, че хомосексуалното поведение има много силен “младежко-ориентиран” компонент, който рядко се среща сред хетеросексуалните. Много хомосексуални мъже предпочитат младежи и/или момчета в пубертета, а за сравнение много малко хетеросексуални мъже търсят сексуален контакт с девойки. Това е една от причините, поради които гей организациите са единствените, които желаят смъкването на възрастовите граници. Пред медиите активистите заявиха, че не знаят дали в тяхната организация има хора задържани за сексуални престъпления, защото имали много членове. Те споделиха също, че сред членовете на “Джемини” има жертви на хомосексуална педофилия, срещу която обществото трябва да се бори. Това изказване буди недоумение. Не е ясно как точно активистите ще предотвратяват хомосексуалната педофилия, при положение, че по “Сблъсък” член на “Джемини” спокойно изрази желание да се гаври с момчета. Защо тогава Г-жа Петрова не му възрази? Защо организациятя, която ужким ще се бори с хомосексуалната педофилия, толерира присъствието на хора, които искат да я практикуват? Как ще коментират “Джемини” своето сътрудничество с холандската COC, която признава за съществуването на връзка между хомосексуализмът и педофилията? Как да коментираме фактът, че след срещата с ген. Борисов било решено “Джемини” да помагат на инспекторите от Детска педагогическа стая?

С досегашното си поведение активистите от “Джемини” са доказали, че са готови на всичко, включително лъжата и измамата, за да постигнат целите си. Те преднамерено, целенасочено и последователно заблуждават обществото, като твърдят че хомосексуалистите са родени такива и спекулират с броя им. Не трябва да се позволява на тези нахални и безсрамни лъжци да променят обществото и по тяхно настояване да се гласуват неразумни законопроекти. Въпросът с хомосексуализма е предимно медицински. Има специалисти, които смятат, че това е болестно състояние. Има хомосексуалисти, които са съгласни. Независимо дали е болестно състояние или не, то е изключително вредно и обрича хомосексуалистите на сравнително по-кратък и мъчителен живот. Много хомосексуалисти не го приемат за нормално и всячески се опитват да се променят. Наш дълг е да помагаме на такива хора да преодолеят своите хомосексуални наклонности и да заживеят нормален живот.

Когато се обсъжда хомосексуализма, първият въпрос трябва да бъде: “Какво всъщност е то?” Научната общественост не е дала категоричен отговор на този въпрос. Все още продължава спора на тема: “Болестно състояние ли е хомосексуализма? Защо да/не?” Много психолози/психиатри поддържат мнението, че хомосексуализмът представлява психическо заболяване. Немалко хомосексуалисти са съгласни с това твърдение. При положение, че все още няма отговор на този въпрос е нелогично да се говори за някакви “права”. Освен това, когато се обсъждат подобни законопроекти, нормално е да се разгледат няколко различни гледни точки. Нормално е да се вземе предвид мнението на хомосексуалисти, които са се променили, на психиатри и други подобни личности. На много места в САЩ, където се обсъждат подобни законопроекти се организира референдум, така че гражданите да могат да си изразят мнението. В една демократична страна широката общественост трябва да бъде ангажирана, когато се обсъждат подобни законопроекти. Какво обаче става в България? Дискусията е изцяло монопилизирана от “Джемини”. Това компрометира самата дускусия и води до загуба на обективност и точност, особено като се има предвид непристойното държание на активистите. Тяхното арогантно и безсрамно поведение би трябвало да е достатъчно да ги дискредитира и компрометира. Българското общество е категорично против всякакви опити да се легитимира и нормализира едно нездравословно поведение, което нарушава основните религиозни, морални, природни и прочие закони. Сигурно поради тази причина “Джемини” се опитват зад гърба на обществото и без да се провеждат дебати по темата да прокарват злокачествени законопроекти, които целят да изменят и променят основните ценности на българина.

Българският народ се е съхранил повече от 13 века благодарение на своите духовни, морални, културни, религиозни, и други ценности и традиции. В тези тежки времена именно те ще ни помогнат да се справим с трудностите. Хомосексуализмът е неморално, противоестествено и нездравословно явление, чието пропагандиране и легитимиране води до отродяване и цялостен разпад на вековните ценности, които са били и ще бъдат крепители на българския народ. Съществуват много изследвания (някои от които са цитирани тук) според които хомосексуализмът представлява неприемлива форма на сексуално поведение. Мисля, че тези страници съдържат достатъчно убедителни аргументи защо не трябва терминът “сексуална ориентация” да се включва в българското законодателство и защо обществото не трябва да се занимава с една шепа самозвани, радикално настроени активисти.

Автор: Александър Александров

18. В началото на 90-те години възрастовата граница за хомосексуални сношения в Канада е смъкната от 16 на 14 години. Инициатори на промяната са канадските хомосексуални организации.

През 1997 г. възрастовата граница за хомосексуални сношения в Англия е смъкната от 18 на 16 години. По-късно гей активистите се опитват да смъкнат възрастовата граница на 14 години.

В Австрия, подобно на България, възрастовата граница е смъкната от 18 на 14 години през 2002 г. Подобен процес на “изравняване” на възрастовите граници (естествено, на ниски нива) протича или вече е протекъл в редица страни.

В американския щат Ню Мексико, където възрастовата граница за хетеросексуални сношения е 17, гей активистите са смъкнали хомосексуалната граница на 13 години!

19. Статията на Джосеф Фара (Joseph Farah) е озаглавена “Who’s afraid of the Boy Scouts?” и може да се намери на уеб адреса на вестника (www.worldnetdaily.com) ако в полето “search” бъде въведена думата “scouts”.

20. Източник: San Francisco Sentinel. Статията е озаглавена “No Place for Homo-Homophobia”.

21. Статията е озаглавена “The Real Child Abuse” и е публикувана през юли 1995 г. Цитирана е в доклада Child Molestation and The Homosexual Movement написан от Стийв Балдуин (Steve Baldwin) и публикуван от Regent University Law Review. Виж тук

22. Изследването е цитирано в доклада Child Molestation and The Homosexual Movement написан от Стийв Балдуин (Steve Baldwin) и публикуван от Regent University Law Review. http://www.regent.edu/acad/schlaw/lawreview. Авторът посочва следния източник: K. Freund & R. I. Watson, The Proportions of Heterosexual and Homosexual Pedophiles Among Sex Offenders Against Children: An Exploratory Study, 18 J. SEX & MARITAL THERAPY 34, 34-43 (1992).

23. Източник: Jay, K., and Young, The Gay Report, 1979.

24. Източник: W.D. Erickson et al., Behavior Patterns of Child Molesters, 17 ARCHIVES SEXUAL BEHAV. 77, 83 (1988).

25. Adrain Copeland е психиатър, който работи със сексуални престъпници в Peters Institute във Филаделфия. Цитатът е от статия публикувана във в-к Boston Globe, на 8-ми август 1988 г.

26. На английски становището е следното: “The liberation of pedophilia must be viewed as a gay issue . . . [and that] ages of consent should therefore be abolished . . . by acknowledging the affinity between homosexuality and pedophilia, the COC has quite possible made it easier for homosexual adults to become more sensitive to the erotic desires of younger members of their sex, thereby broadening gay identity.”

Източник: http://www.familyresearchinst.org/FRI_EduPamphlet2.html
(уеб-страницата е посещавана последно на 19-ти април 2003 г.)

Много показателен е фактът, че една от най-влиятелните хомосексуални организации в Европа признава за сходството между хомосексуализмът и педофилията.

27. Judith Reisman е бивш професор в Америкън Юнивърсити в столицата Вашингтон и дългогодишен изследовател на хомосексуализма. Тя е президент на The Institute For Media Education. През 1989 г. тя е автор на доклад за малолетни престъпници, приготвен за американското министерство на правосъдие (Department of Justice). Докладът е озаглавен “Images of Children, Crime and Violence”. Тя е съавтор на книгата Kinsey, Sex and Fraud (1990) и Soft Porn Plays Hardball (1991). Нейни писания са се появявали в много научни издания, включително: Ethology and Sociobiology (САЩ), The New Universities Quarterly (Англия), The New York University Review of Law and Social Change, както и много учебници и литература предназначена за широката публика.

28. Според авторитетната биография “Alfred C. Kinsey: A Public/Private Life” написана от Джеймс Джоунс (James Jones ) и публикувана през 1997 г. от издателската къща W.W. Norton.

29. Невъзможно да се изброят всички изследвания, анкети и проучвания. Ето само някои от тях:

Според проучване проведено в Дания през 1987 г. едва 2.7% от мъжете на възраст 15-55 години признават, че са “имали сексуален контакт с друг(и) мъж(е).” Източник: Schmidt, K. W., Krasnik, A., Brendstrup, E., Zoffman, H., and Larsen, S. O., ” Occurrence of sexual behavior related to the risk of HIV infection,” Danish Medical Bulletin 1989: vol. 36: pp. 84-88.

Проучване проведено в Норвегия през 1987 г. сред 6300 норвежци на възраст 18-60 години показва, че 3,5% от мъжете и 3% от жените са имали хомосексуално преживяване през живота си. Едва 0,9% от запитаните мъже и жени са имали хомосексуално преживяване през последните три години. Източник: Sundet, J. M., Kvalem, L. L., Magnus, P., and Bakketeig, L. S., ” Prevalence of risk-prone sexual behavior in the general population of Norway.” The Global Impact of AIDS, NY: Liss, 1990.

Според изследване проведено през 1992 г. във Франция, 1% от мъжете и 0,3% от жените са имали сексуален контакт с представител на същия пол през последната една година. 1,4% от мъжете и 0,4% от жените са имали такъв сексуален контакт през последните пет години. Анкетирани са 20 055 французи. Източник: A. Spira et al., “AIDS and Sexual Behavior in France,” Nature 360 (December 3, 1992): pp. 467-9. P. Aldous, “French Venture Where U.S. Fears to Tread,” Science 257 (July 3, 1992): p.25.

Според анкета проведена в Англия през 1990-та и 91-ва г., 1,1% от мъжете са имали хомосексуални партньори през изминалата една година, а 3,6% са имали такива партньори през живота си. Анкетирани са 19 000 пълнолетни мъже. Източник: A.M. Johnson et al., ” Sexual Lifestyles and HIV Risk,” Nature 360 (December 3, 1992): pp. 410-12.