Всяка събота и неделя из цяла Европа хора всякакъв сорт хора се събират да подкрепят и окуражават своите. Те се струпват по стадиони, пременени в цветовете на своите герои, готови да викат и крещят почти цели два часа. Какво пеят те в моменти на радост и екстаз? Кой лозунг ги обединява, все едно дали са удобно насядали в Мюнхен или тръпнат изправени в Манчестър? Oле! Оле! Ритмично повтаряно на учленени, добре познати серии: Оле … оле… оле-оле-оле! Може би повечето фенове свързват този възглас с Испания. Асоциират го с тореадори или с Дон Жуан. Но колко от хулиганите, докарващи се до френетичност с тези неуморни оле-та, си дават сметка, че всъщност повтарят арабската дума за Бог? Отново и отново, всяка събота и неделя, футболните стадиони в Европа се тресат от викове „Аллах“!Дума да няма, Западният свят е жертва на нападение. Силите на злото са между нас, те пробиха нашите защити, вкараха отровата на разкола и разпада в хармоничните ни общества. „ГЕРМАНИЯ МЕКА. Тихата ислямизация“, нададе вик от корицата си Шпигел наскоро. След убийството на филмовия режисьор Тео ван Гог в Холандия спецовете обявиха мултикултурализма за мъртъв. В Англия и Франция хората с чужд произход са все по-настойчиво схващани като заплаха.
Това явление не се ограничава до Европа. В Индия мощно политическо движение, наречено „Хиндутва“ определя една напълно измислена чиста индийска идентичност, изключваща всички малцинства. В арабския свят смразяващо подобна идеология изфабрикува едноцветна ислямска догма, заклеймяваща всички други интерпретации като сквернословие.
В глобален план „Войната срещу Терора“, подклаждана чрез нарочно смътни оправдания, метастазира в сблъсък на каноните, културите и цивилизациите. Ние сме на прага на катастрофа (каквото е и името на една апокалиптична програма на CNN), твърдят медийните пророци, трябва да затегнем редици и да защитим нашите ценности и традиции. Чуждото е антагонистична сила, която следва да получи отпор. Без значение колко честни са всички тези вещатели – има място за съмнения, тъй като сексът се харчи, но сблъсъкът върви дори повече – те вярват в една хомогенна, доморасла култура, развила се от сърцевината на някаква нация, някаква традиция, някаква религия. Те определят различието като статично и непреодолимо, забравят общите предци и местното многообразие. Ала убеждението им дава фира, тъй като е сляпо за историята.
Да вземем за пример претенцията, че Западът (Abenland) се отличава благодарение на своята просветена юдео-християнска традиция (впрочем парадокс сама по себе си!). Общоприетата мъдрост гласи, че величието на модерна Европа е било установено през Ренесанса, период на невероятен културен цъфтеж, вдъхновен от идеята за индивида и преоткриването на Древна Гърция. Ренесансът е колосалното постижение на европейския гений и основата на съвременната европейска идентичност. Философското преобръщане на пластовете, което доведе до рационализма и Просвещението, до разделението на църквата и държавата, до човешките права и до Идеята за Свободата, беше провокирано от големите умове на тази епоха. Този утвърдил се наратив е спретнат и открай-докрай изметнат.
Още: http://e-vestnik.bg/11866/koi-sa-silite-na-zloto-mezhdu-nas/
