Състоянието на нещата се осъзнава от немалко хора. Процесът спира дотук. Всички чакат НЯКОЙ ДРУГ ДА НА­ПРАВИ НЕЩО ЗА НАРОДА, и с тайна надежда се взират в... „елита".

Тези, които не могат да бъдат обвинени в сътрудничес­тво с Мафията – "елит", се насочват към странични цели, ня­мащи нищо общо с насъщните проблеми на обществото.

Едни се заяждат с държавата като институция за потисничество и чакат световната революция, която ще я унищожи. Докато чакат, критикуват (сполучливо!) недъзите на обществото, разказват си спомени от славните времена на своята младост и спорят за чистотата на идеите си. Със сво­ята пасивност не допринасят за освобождаването на България от мафиотско робство и твърде улесняват Мафията.

Други искат да възродят обществото (този път истинско!) съгласно идеите на Ленин-Сталин-Червенков-Нина Анд­реева. Със своята твърдолинейност губят възможността да защитят дори онази част от идеите си, които днес могат да се отстояват. С неадекватната си позиция те всъщност по­магат на Мафията: от една страна, отблъскват масите от

Левите идеи, а от друга – увличат малка, но активна част от българите в невярна посока.

Трети са заети със спасяването на планетата и на це­лия космос, с прераждането на душите, с трансцеденталните проблеми на човечеството и с всякакви отвлечени (не непре­менно безсмислени!) проблеми, с които един свободен любоз­нателен човек би запълвал времето си. Мафията великодуишо включва някои техни изяви в своите манипулативни техноло­гии.

Могат да се посочат и други огнища на въображаема (макар и искрена) съпротива срещу безчинствата на Мафията – "елит". Те не й причиняват реални щети, затова тя „демократично" ги търпи, като декорация на плурализма. Общото в тези огнища е, че те поставят своите тесни каузи или просто натрапчиви идеи по-високо от каузата на цялото общество. Тези хора очевидно не са достигнали до заключението, че на­меренията им са неосъществими, докато България е собстве­ност на Мафията.

Затова, ако не броим симулативните апострофи на „синдикатите" и спорадичните популистки обаждания на „опози­цията", никой не оказва отпор на изкуствено предизвиканите кризи за олио, захар или брашно и на убийствените режими на водата, електричеството и пр., и геноцидът срещу българите се осъществява безпрепятствено.

Оказването на отпор е трудно, особено когато борещи­ят се не разполага с мощни медии. Тъкмо това налага обединя­ване на силите за освобождаване на родината ни от Мафията.

Тук не се засягат структури и лица, които развиват дей­ности, вписани в различни европейски, национални, идеални и прочие организации. като цяло те участват в манипулативните технологии на „елита", независимо дали го съзнават, или не.

И накрая, отговор на въпроса, изведен в заглавието: ПО­ДЛЕЖАТ ЛИ БЪЛГАРИТЕ НА ЗОМБИРАНЕ? НЕСЪМНЕ­НО, ДА. Това е въпрос на време. Поради националната специфика, изтъкната по-горе, този процес се забавя. Засега ние се превръщаме в пещерни хора – като преходен етап към зомбирането.

Георги  Андреев
Следва

С този национален мафиотски манталитет, наричан още "системата мой човек", няма как да се отървем от мафията скоро... За отърваването от мафията се иска народ, обединен от ценности и обща кауза, народ с демократичен, а не с робски манталитет...