Днес е 10 ноември. Споровете за и против социализма са превзели интернет и избухват спонтанно точно на тази дата.
Във Фейсбук няма много пенсионери, които изразяват предпочитанията си към онзи период, но соца си има поддръжници и сред по-младите. Същевременно основни разобличители на социализма в интернет се оформиха писатели, блогъри и журналисти на възраст около 40-45, които имат бегла представа за онова време, но се отдават на публицистична страст и теоретични разсъждения.
Така се оформят две противоположни фронтови позиции, изкривени откъм истината за онзи период.
Едната страна казва: при социализма беше добре, цените бяха ниски, хората ходеха на почивка по 15-20 дни, имаше прилични пенсии, безплатно здравеопазване и т. н.
Другата отговаря: тогава страната е била затвор, оградена с телени мрежи, ДС, лагери, сега хората са свободни и ходят на почивка в Гърция, пътуват по цял свят, не чакат 15 години ред за кола и т. н.
Който припомня ниските цени на социализма, трябва да признае, че те бяха изкуствени, нереални, непазарни. Това създаваше дефицити и напрежение в икономиката, което логично завърши с рухването на системата. Тя не беше съборена от злодея Горбачов, както си представят някои носталгици по онова време. Тя фактически фалира, изгуби конкуренцията със Запада, за да завърши закономерно с разпадане.
На първия неформален митинг на 18 ноември 1989 г. народът гласува вот на доверие на Петър Младенов за 1 година. Снимка: Иван Бакалов
Ако някой иска да сравни материално двете системи, може да сравни създаденото в разделена Германия - ГДР и ФРГ. Тази техническа нация при социализма роди коли като “Трабант” и “Вартбург”, а при другата система - Фолксваген” и “Опел” (мерцедесите и беемветата да не ги споменаваме). ФРГ стана световен икономически лидер и износител на лекарства, химикали, техника, бира и т. н. ГДР се самозадоволяваше, поддържаше с усилия стандарта на живот, макар да беше т. нар. витрина на социализма.
Разобличителите на социализма, които са видели малко от него, стигат до абсурдни твърдения - че тогава не е имало култура, всичко е било идеологическо, всички са били доносници, дегенерати и пияници, страхливци и слагачи на властта и т. н.
Ако не бил паднал социализма, сега нямало да имаме интернет, твърдят някои.
Това са фантасмагории - западните технологии и техника проникваха и тогава, през Желязната завеса.
Сега малцина знаят
какво е “Кореком” и ролята му
в българския живот тогава. Това бяха т. нар. валутни магазини, със западни стоки. “Кореком” беше като витрината на Запада, безпощадното, разрушително сравнение на западните стоки с местните. На българския пазар например нямаше кафе, понякога месеци наред. После се появяваше виетнамско. Боклук. След това изчезваше и на негово място се появяваше полски заместител, от цикория. Или печена леблебия, ръж. После току се появи кубинско или анголско кафе. А в “Кореком” имаше поне 2-3 вида ароматно, с лъскави опаковки.
Сега някои пишат, че стоките в “Кореком” били недостъпни, хората били бедни, не можели да пазаруват там. Глупости. Това бяха най-оборотните магазини. От края на 70-те и през 80-те години там можеше да купува всеки с чужда валута. Чуждата валута беше предимно долари, марките се преизчисляваха в цени в долари. Доларът беше с официален курс 0,98 ст., но на черния пазар за 15 години курсът му се промени от 2 лв. до 3,50 лв. Чак при падането на комунизма скочи рязко до 6-7 лв.
До към края на 70-те в “Кореком” пазаруваха само чужденци и българи, които са работили за валута в Либия, Алжир и на Запад, по корабите, международния транспорт. Но всеки можеше да намери един арабски студент и да си купи чрез него магнетофон или телевизор. Защото на българския пазар се продаваха 60-килограмови руски цветни телевизори “Електрон”, а в “Кореком” - “Сони”. На пазара се продаваха т. нар. полски “Грундиг”, имитация на германската марка, а в “Кореком” - оригиналът или японските “Акаи”, “Пайниър” и т. н. Имаше изобилие от марки. Българите от средна ръка нагоре живееха заобиколени от японска електроника от “Кореком”. А средната класа беше доста по-широка от сега.
18 ноември 1989 г., пл. “Св. Александър Невски”. Снимка: Иван Бакалов
Мнозина по онова време ходеха с дънки, дори като официално облекло. Защото беше въпрос на мода и престиж - корекомско. Дънките в “Кореком” бяха по 10-ина долара, работещите по чужбина също внасяха. Иначе по магазините - дънки “Рила” и дефицит…
Дву-тристаен апартамент в София (цените бяха почти приравнени с другите големи градове) струваше 8-10 хил. лева в края на 70-те, 12-13 хил. в края на 80-те. Тогава
един апартамент се равняваше на 50-60 средни заплати
Сега струва между 100 и 200 средни заплати. Кредитите тогава бяха леснодостъпни, изплащаха се също толкова лесно. Но се чакаше ред да купиш жилище, записваш се, проверяват те комисии, класират те по категории, по различни системи, с лихвоточки. Масово явление беше в един апартамент да живеят по 2-3 поколения - баба и дядо, син и дъщеря, внуци. Мнозина се уреждаха с връзки. За номенклатурата бяха избраните квартали и по-качествено строителство.
Но, ако питаш по-старите хора, повечето ще кажат, че са живели по-добре. Ясно и просто го каза пред пишещия тези редове 80-годишен дядо в троянско село, в началото на 90-те години - “Половината ми живот е минал преди 9 септември, половината - след 9 септември. Втората половина беше по-добра.” Дядо Мичо цял живот е живял на село, не е бил облагодетелстван по накакъв начин от тогавашната власт, дори е бил репресиран в някакъв период през 50-те. Но така дели и оценява живота си.
След 10 ноември отвратените от социализма, започнаха да идеализират живота в България преди 9 септември. Тя била Швейцария на Балканите и пр. Отново погрешна представа. Била е бедна, бедна държавица, в която мъжете от предимно селското население, са обували за пръв път обувки, когато са отивали в казармата. Дотогава са ходели с папуци от свинска кожа. Затова така оценява живота си дядото…
В края на 80-те режимът на Живков го закъса. И изведнъж
реши да прогони стотици хиляди от българските турци
зад граница. Преименуването беше поводът. Живков се появи в едно телевизионно обръщение и призова Турция да отвори своите граници “както България направи това”. И тръгнаха потоци от хора, близо 400 хил. се изселиха. В големи райони селското стопанство остана без работна ръка, нямаше кой да обере реколтата. Режимът пращаше бригади от войници и студенти. Сегашният премиер Борисов, тогава каратист и студент в милиционерската школа в Симеоново, е изпратен като командир на някаква част уж да охранява реколта в турските райони. Сам го разказва в свои интервюта. Но не казва всичко. Тогава властта е изпратила всички налични биячи в районите, където се бунтуват. Така че каратистът Борисов може да се предполага дали е бил по-полезен като каратист или като събирач на реколта.
Компютърен монтаж, разпространяван в социалните мрежи показва политическата еволюция в България. Колаж: Владимир Дойчинов - Ладо
Резултатът от това масово изселване, наречено “голямата екскурзия”, е, че освен загубите на работна ръка, пада и потреблението - още един удар по икономиката.
Живков започва да внася с пари от заеми от чужбина основни храни като боб, лук, картофи. След многото селскостопански реформи и “голямата екскурзия”, продукцията е закъсала.
Мнозинството с радост посрещнаха падането на Живков и комунизма, за да се разочароват само след няколко години. Още в началото на 90-те мнозина се разбягаха по света, след като паднаха изходните визи. За двайсет години около 2 млн. българи заминаха за чужбина, като емигранти или временни гастарбайтери. Да търсят по-добър живот от българските условия и …просто поминък, какъвто тук няма.
Какво се случи след 10 ноември, та прогони толкова хора?
Всички се надяваха да стане по-добре, някои наивно очакваха, че като падне режимът, тук ще стане като в Западна Европа. Не би. И досега смятат, че някой е виновен за това - комунистите, ДС, богаташите откраднали парите и т. н. Проблемът е културен. Въпрос на интелигентност и манталитет.
България, за да има висок стандарт на живот, трябва да произвежда и продава нещо на света. И какво направи тя в условията на свобода и демокрация? Закриваше едно след друго производства, вместо да ги приватизира и развива, да им търси пазари. Закри машиностроенето, компютърното производство (България е била лидер в Източна Европа), програмистите и компютърните спецове се разбягаха в чужбина. България не можа да продаде например завода си за автомобилни гуми на някой световен производител, както направиха всички източноевропейски страни. И сега внася годишно милиони гуми. Заводът във Видин е закрит, както и няколкото големи завода край него. Градът е обезлюден, хората са се разбягали. Това се случи в множество малки и големи градове.
Арт инсталация от соц атрибути пред Националната художествена галерия. Снимка: Изгубена България - lostbulgaria.com
Някои погрешно си мислят, че това, което се е случило, е по плана “Ран - Ът” (план за икономическия преход в България, написан от американски експерти, с участието на български представители икономисти и др. от БСП, СДС, учени от БАН). Малцина май са го чели. Там например пише как да се съхранят специалистите в електрониката, в машиностроенето, да се търсят пазари, коопериране със западни фирми, за да не се закрива производството. И т. н. Почти нищо от този план не е изпълнено. Освен приватизацията, но калпаво и бавно, със закъснение.
Наричат свалянето на Живков “дворцов преврат”. Формално изглежда така. Но хората, които го свалиха, откриха пътя към реална демокрация. Седнаха на Кръглата маса с току що появилата се опозиция и договориха условията на прехода, направиха отстъпки и …спечелиха първите избори през 1990 г. Сега мнозина твърдят, че всичко е било нагласено, сценарий, хора на ДС инфилтрирани в опозицията и т. н.
А къде е била истинската опозиция?
В България нямаше многохилядни демонстрации срещу режима, както преди да падне стената в Берлин, нямаше дисиденти като Вацлав Хавел по затворите, нямаше синдикати като “Солидарност” в Полша. Имаше един изключен от БКП и въдворен на село философ (Желю Желев), който седял там и писал на спокойствие книгата си “Фашизмът”, в която прави (не толкова оригинално) сравнение на тоталитарните системи. Книгата е издадена и после забранена и той се превръща в най-изявения дисидент. През 1988 г., по време на перестройката, започва открито да критикува режима по чуждите радиостанции.
Който сега е недоволен от лидерите на т. нар. опозиция през 1990 г., да каже къде са били “истинските” дисиденти. Няма такива. Има неколцина политически затворници и неколцина арестувани за кратко, които така и не получават международно признание и известност. България няма своите дисиденти като руските Сахаров, Солженицин, Буковски, Зиновиев и др.
Френският президент Митеран при посещението си през януари 1989 г. кани на закуска 12 интелектуалци, повече или по-малко неудобни за Живков и критици на режима. Така Митеран им създава статут на дисиденти и дава тласък на демократизацията в България. Много от тях в онзи момент са преследвани от режима или изключени от комунистическата партия за критичните си позиции. Митеран става своебразен гарант за тяхната безопасност, след срещата с него режимът е принуден да внимава в отношението си към тях.
Но френският печат подлага на унищожителна критика Митеран и описва с ирония поканените от него на закуската. В. „Фигаро” пише: „Събралите се около него 12 интелектуалци и художници се изказваха един след друг нюансирано, почти византийски, и в техните думи Митеран не намери нито точните отрицания, нито убийствения хумор на чешките дисиденти, приети от него в Прага. …Дали те са действително опозиционери? По-скоро са обновители, стараещи се да говорят и да действат в рамките на законността.” В. „Либерасион” пише от от София: „В Прага чешките дисиденти представиха на френския президент списък с хуманитарни случаи. В София вчера 12-те умерено критични интелектуалци, поканени на закуска от Франсоа Митеран, предпочетоха да споделят с него своето възхищение от Михаил Горбачов.”
Но други, достойни да бъдат поканени от Митеран, няма. Това са реалностите. Всички приказки, че някой подменил опозицията, дирижирал нещо си, са преувеличение. Просто друга опозиция няма.
Сега България е пълна с антикомунисти и декомунизатори. След дъжд качулка. Много сегашни писатели и интелектуалци се изказват радикално срещу комунизма, но са закъснели с 30 години. Пропуснали са шанса да станат българския Хавел, българския Сахаров…
И поради антикомунистическа параноя нанесоха поражения, вместо да сътворят нещо добро.
Декомунизаторите ликвидираха селското стопанство
Буквално, чрез ликвидационни съвети. Решиха да връщат земя в реални граници. Това върна земеделието от 30-те години, на дребните собственици на по 5-6, до десетина ниви. Но сега те отидоха в ръцете на множество наследници, които нямат намерение да се връщат на село. Никоя източноевропейска страна не направи такава глупава земеделска реформа. Сега България е вносител на всички онези плодове и зеленчуци, които е изнасяла. В края на комунизма имаше 10,5-11 млн. овце, България изнасяше агнешко на 3 континента (парадокс, но при комунизма по Гергьовден агнешкото беше дефицитно - всичко отиваше за износ, да носи валута, за да покрива харчовете). Сега в страната има по-малко от 1,5 млн. овце. Но на Гергьовден агнешко има, дори вносно от Нова Зеландия.
Сега, ако припомниш тези факти за ликвидацията, някои запалянковци по споровете “преди и сега” веднага ще те нарекат “комунист”, който иска ТКЗС-та.
И за това е писано в плана “Ран-Ът” - че възстановяването на собствеността върху земята може да създаде проблем, тя е била на дребни собственици, а модерното земеделие е уедрено. В плана предлагат различни варианти за преобразуване на собствеността, като предупреждават, че може да спре производството, а това е пагубно. Никой не е чул съветите. Ликвидираха. Закриха и разрушиха напоителни системи, трайни насаждения, ферми, стопанства, над половин милион работни места и т. н. Сега селата са обезлюдени, пустеят ниви и пасища.
За да достигне животът в България европейски стандарт, страната трябва да започне да произвежда и продава нещо на света. Само с туризъм не става. Нито с яростни критики на миналото при социализма.
И в тази каша избуява носталгията по Живков. По силната държава, силната ръка, която да въведе ред. И на мнозина им се привидя като спасител Бойко Борисов, харизматичен популист и демагог, излязъл от средите на биячите и криминалния преход.
Иван Бакалов
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Имаше няколко страни, които също бяха в Източният блок, т.е. и те бяха комунистически. И в тях имаше комунизъм, даже и съветски войски за известно време. Та тези страни също са бедни като нас, но тяхната беднота е от друг вид. Те са бедни, но с повече пари в джоба, успешно се дървят на ЕС, че и имат фирми у нас...
Плашилото на комунизма трябва безвръзвратно да си отиде от бастиона си - България. До 2000-ната година(максимум) трябваше да приключат безплодните дискусии, които бяха породени от предишния строй - да се изясни всичко, трябваше да се тръгне по нов път, но уви, това не стана. А часовника на историята цъка ли, цъка...
32 години след прехода, България е най -...
Само 12% от Българското общество в стран...
СТИГА: РАЗРУШИХМЕ ЕДНА ИКОНОМИКА, НЕ БИЛО ПО РАН ЪТ, КАЖЕТЕ КОЙ ГО ПОРЪЧА, ЗА БИТА: ЖИЛИЩА ПРЕОБРАЗИХА ДЪРЖАВАТА- СЕЛА И ГРАДОВЕ А ПРЕДПРИЯТИЯ - ЗА 25 ГОДИНИ НЯМА ЕДИН МАЩАБЕН СТРОЕЖ. ЗАТОВА ПЕНСИИТЕ И ЗАПЛАТИТЕ СА НИЩОЖНИ.. ДА В НАЧАЛОТО ИМАШЕ ПО 2-3 СЕМЕЙСТВА В АПАРТАМЕНТ И ПО ГРОЗНИ ДЕЛА- ИЗХВЪРЛЯНЕ ОТ ДОМОВЕТЕ НА СЕМЕЙСТВА- БИЛИ БОГАТАШИ... МАТЕРИАЛЪТ Е МАНИПУЛАТИВЕН И ПО ТОЧНО ЗАБЛУЖДАВА МЛАДИТЕ, ЗА ГОЛЯМОТО СЪСИПВАНЕ НА ИКОНОМИКАТА С КОЯТО СЕГА МОЖЕШЕ ДА ЖИВЕЕМ ПО НОВОМУ. ЖАЛКО!!
Тия бивши соц страни, са всъщност ПО-МАЛКО НЕУСПЕЛИ. Полща, на която ОПРОСТИХА 40 МИЛИАРДА ДОЛАРА дълг (от обич, сигурно, а на наш Жан му спряха 1 договорен милиард заем, и избухна хуперинфлация), според самия Лех Валенса, е изгубила ПОЛОВИНАТА си икономика. Изчезна коробостроителният гигант в Гданск, той полека ще се обезлюдява и може пак да стане Данциг... Чехите са "забравили" Судетите, но никой немец не си е изгубил нотариалните актове за собственост там. Нас незабавно започнаха да ни употребяват като ТОР, да ТОР! По-смелите между ВЛЮБЕНИТЕ в Америка, отидоха там и обогатиха трудовия пазар и генофонда. А държава България не е нужна на господарите, нужна им е ТЕРИТОРИЯТА, и то по-незаселена. Всякакви умувания за "нашата вина" и др. вътрешни причини, са ПРАЗНА РАБОТА.!!!
