Прочетен: 3516 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 18.10.2018 15:46
Зимата на 1991г. беше дошла преди месец, което означава че ски сезонът беше в разгара си. Денят бе събота - опашките за седалковия лифт бяха километрични, скиoрите изнервени, а сноубордистите се чудеха кога най-после ще стигнат до неутъпканите планински зони, за да усетят паудера и да изпушат поне една цигара марихуана.
На въпросната опашка беше и Иван – поредният „ софийски“ тарикат, който искаше да предреди всички. Все пак трябваше да избие парите, дадени за дневната карта, а и той не беше обикновен човек. Наскоро бе открил собствено чейндж бюро в центъра на София. Такива хора като него разполагат с възможности и връзки и не е редно да висят като сополи по такива опашки. Иван беше решително момче бе научил от познати, че шефът на обслужващия персонал и ски учителите на Витоша, се казва Руди. Търпението му се бе изчерпало, вече чакаше цели седем минути, време беше да действа. Блъскайки се някак успя да достигне до лифтаджийте и започна да се гласи, за да седне на пристигащата двуместна седалка. Тогава се появи един мъж и го предупреди, че не може да заобикаля останалите и да ги изпреварва. Но това не смути Иван, а напротив:
- Аз познавам Руди и затова минах така!
Всъщност самият Руди му беше задал въпроса и остана доста изненадан от отговора. Известният със своята дипломатичност шеф реши да провери колко е нагъл този човек и го попита дали е сигурен. Двамата лифтаджии Златан и Пешо хвана по две щеки в готовност да защитят честта на ръководителя си. Иван обаче си държеше на своето:
- Е, познавам го много ясно, ся ще се лъжеме ли?
В тази ситуация Руди реши, че няма смисъл от излишно напрежение и пусна чеийнджаджията да се качи на лифта. Нашият герой пък за пореден път се убеди колко е „велик“ и повтори наум любимата си мантра – „ с нахалство към прогрес!“.
…
Традиционни за събота са и така наречените „ски вечери“ в хижа Алеко. Инструктори, курсисти, абе въобще всеки който работи на Витоша или случайно е попаднал там , се наяждаше, напиваше и опитваше да забие някоя шведка, германка или холандка.
Руди обикновено се прибираше в квартал Бояна при семейството си. Този уикенд обаче беше в настроение и реши да остане и да се позабавлява. Златан беше разказал вече на всички, които познаваше днешната случка и как ако не бил шефа щял да го пречука и изгони този наглец.
Целият персонал се изредил да си каже наздраве с Руди, който цяла вечер сърбал една бира, защото възнамерявал да се прибере вкъщи преди да се събуди жена му, за да не избегне излишните въпроси и евентуалния скандал. Той нямаше интерес да сваля случайни чужденки, нито да се напива като свиня просто искаше да потанцува и да се позабавлява с колегите си. Освен с дипломатичност, той се характеризираше с решителност и педантичност. Към 5 без 10 сутринта се сбогува с екипа си, сложи ски обувките и ските си.
Започна да се спуска от Алеко към Бояна. Добре познаваше този маршрут и знаеше, че му е необходим около час, за да стигне до вкъщи. Елена нямаше как да е будна по това време. Имаше вятър и мъгла, но това си беше обичайно за Витоша. За около 1 час и 10 минути Руди стигна до дома си. Сега трябваше само да се промъкне по-тихо и от крадец. Отключи вратата, остави ските събу се, светеше си с фенер, отиде до тоалетна и изми зъбите си светкавично и безшумно. Открехна вратата на стаята и я притвори внимателно, така че дори котката да не го усети. Седна на леглото и тъкмо свали левия си чорап когато Елена се завъртя и го попита какво става. Сърцето му заби силно, лелееше да си легне и да поспи, но в същото време не искаше да се скара с жена си. Затова Руди отговори:
- Спи, Ели, 6:15 часа е и аз тръгвам за работа. Извинявай, че те събудих.
- А, добре до довчера- прошепна тя и се обърна на другата страна.
Сутринта с първия автобус, шефът пристигна и шокира отново всички. Никой обаче не посмя да го попита защо е дошъл толкова рано, защото не бе усмихнат както обикновено и бе устремен да стигне възможно най-бързо към служебната стая, за да дремне поне 2-3 часа.
Поздрави!
Поздравления.