Наясно сме, че написаното до тук и това, което предстои да прочетете, ще предизвика бурни брожения и остри коментари, но ако всеки един човек, без значение към коя организация или кръг от активисти принадлежи, си зададе няколко прости въпроса, то той неминуемо ще види, че критиката и самокритиката са справедливи! Първият въпрос е свързан с това, дали искаме да постигнем нещо и какво е то? Да съживим и развием идеологията си чрез всички възможни средства или да останем обречени на бавна смърт аутсайдери, които се намират в периферията на обществото? Да бъдем една изнемогващата „сцена” или едно младо и свободно народно движение? Кое желаем? Културно падение или национален възход?
Движението ни днес се нуждае от хора, които следват неговите идеали и цели с воля, която граничи с фанатизма! Изискваме го не ние, представителите на това движение, а епохата, в която живеем и съдбата, която очаква България! Нуждаем се от хора, които са отдали, както се казва, живота си на делото! Не се нуждаем обаче от постоянно пияни дребни душици, които си играят на „лоши нацисти”. Още по-малко пък имаме нужда от самовлюбени егоисти, които не мислят за общата кауза, а за себе си и как да си придадат по-голяма важност! Успехите и делата ти показват колко струваш, а не перченето и празните приказки на масата или в интернет! Какво обаче кара активните идеалисти, които се борят за една по-добра България, да си губят времето с подобни елементи? Те искат да са политически войници и съратници, но имат насреща си пияници, празнодумци и хора, които живеят в свой собствен свят, в който всичко се върти около тях самите!
Чували ли сте някога за революция, която е започнала с компакт диска на някоя група или на някое парти? Музиката разбира се е приятна и със сигурност важна за това човек да се разсее за малко, но реално няма кой знае колко общо с политическия активизъм, като изключим редките случаи, когато концертите се съчетават с дадена сериозна проява. Особено, когато е съпроводена с някои споменати по-горе негативни проявления на слушащите я, тя започва да носи минуси.
Субектите, които описахме по-горе не могат да се съобразяват с най-елементарните правила и закони на нашия мироглед, защото той реално никога не е бил и техен такъв. Веднага ще дадем примери, с които за жалост ще се наложи да изскочим малко от „българската рамка”, към която имахме желание да се придържаме. Българският опит и строгост в това отношение могат да бъдат ясно видяни от всеки, който отвори уставите на БРЦК, БМОРК, ВМОРО, ВМРО и останалите ни национално-освободителни организации и движения от миналия и по-миналия век! Погледът към чужбина се налага заради факта, че много от националистите у нас и тези, които претендират да са такива, се прихласват по един или друг начин изключително много от чужди субкултурни течения, а в най-голяма степен от идеологията на национал-социализма във вида му от времето на Адолф Хитлер и неговата партия. За жалост познанията им за тази идеология най-често се изчерпват до няколко фрази на развален и сбъркан немски и прекомерната употреба на символите им, която граничи с фетишизъм. Да се върнем обаче към конкретния пример! Всеки е ставал свидетел как различни елементи, най-често под влияние на алкохол, започват да скандират и пеят лозунги от минали епохи. Как обаче са се отнасяли в национал-социалистическа Германия, родината на всички тези лозунги, към подобни неща? Ето един автентичен документ от онова време и по-точно от 1933-та година относно пеенето на песента „Знамето високо горе”: (Песента “Die Fahne hoch” е била химн на Германия в периода от 1933-та до 1945-та година, а същевременно и такъв на партията на Хитлер. Тя е създадена от прочутия млад национал-социалистически водач Хорст Весел, който е един от мъчениците на германското движение, убит подло от комунистически терористи в Берлин.)
“…Както държавната прес-служба на Прусия (област от Германския райх, по-рано самостойна държава б.а.) вече съобщи, вътрешният министър на Прусия, по препоръка на Райхсминистъра на народното просвещение и пропаганда, д-р Йозеф Гьобелс, определи чрез полицейско разпореждане за забранено пеенето и свиренето на песента на Хорст Весел във всякакъв тип увеселителни заведения, ресторанти и кръчми… Като пояснение ще добавим, че това се прави с цел песента на Хорст Весел да не губи своя характер на патриотична и мъченическа песен, като бива пята без повод на неподходящи места и при недостойни условия. Достойнството на тази песен задължава тя да бъде пята само при условия и събития, които дават реален повод за това със своя мащаб, сериозност и величина. …”
Всеки знае наизуст лозунга на една някогашна елитна част, но колко от тези, които го повтарят с и без повод, и кичат телата си с него са верни дори в най-елементарните си отношения с хората около тях? Какво остава за движението?
Относно музиката може да отбележим още, че може би най-големият идол на музикалните фракции, Иън Стюарт, който е правил много повече неща от това просто да създава музика и да организира концерти, отбелязва в едно свое изказване следното: „Концертите съществуват, за да могат политическите войници да си почиват през уикенда от политическата борба по улиците…”. Пример за тази своя идея, макар разбира се до голяма степен по-различна, той черпи от национал-социалистическата инициатива „Kraft durch Freude” („Сила чрез радост”), която има за цел да осигурява отдих и веселие за работниците в Третия райх, като ги изпраща на безплатни почивки. За жалост това, което Стюарт създава някога, днес изглежда много по-различно – хората си почиват по цяла седмица от концертите и запоите, които посещават през уикенда, а борбата им най-често е с гравитацията. Резултатът в крайна сметка са няколко концерта в годината, безброй напивания и нулева реална политическа дейност. Същите тези хора обаче претендират да са пример за останалите, докато действията им са в тотален противовес с цялата същност на нашата идеология. Всичко в държанието им си противоречи с това, което уж представляват на думи.
За жалост освен цялото общество, така наречените националисти също се примиряват с положението, докато народа им умира. Колко от тях изобщо се интересуват от културните традиции и обичаите на нашата нация? Има и такива, които имат такива претенции през деня, а вечер са в първата дискотека редом до напушените, пияни и зомбирани олигофрени. Някои се обявяват на висок глас против зависимостите, но не могат да изкарат и един почивен ден без алкохол. Има и по-фрапиращи примери, в които цели групи от хора с претенции, че са националисти, толерират личности, които смъркат, говорейки за „бялата сила”. Комедия или трагедия? Негативните примери са десетки и на моменти са повече от позитивните!
Всичко това може да се промени само и единствено чрез:
1. Даване на ясна сметка, че има сериозен проблем, който не може и не трябва да бъде игнориран
2. Промяна на нагласата сред всички, които са свързани по даден начин с проблема – от най-малката единица (отделните активисти и симпатизанти) до най-голямата (партии, организации и сдружения)
3. Намиране на индивидуални (според конкретния случай) решения за преодоляване на проблема във всяко едно негово проявление
Настоящият текст няма претенции за изчерпателност, нито цели да посочи някакви решения, защото всеки един трябва самостоятелно да стигне до тези изводи и да прецени как да постъпи. Единственото, което се цели чрез този текст и изпращането му до българската Altermedia* е да се подтикнат хората към размисъл, както и да акцентира върху някои проблеми, които от дълги години спъват развитието на националното движение в България.
Българите спят, докато народа им се намира в отчайващо положение! Малкото, които виждат нещата и знаят какво се случва, губят времето и енергията си с псевдо-националисти и глупостите им! Най-сетне нашите редици трябва да направят крачка напред, за да можем да съберем сили и да обърнем положението към по-добро! СЪБУДЕТЕ СЕ!
Източник: http://bg.altermedia.info/?p=14526
