Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.12.2010 18:31 - Старите хора
Автор: alchemist Категория: Лични дневници   
Прочетен: 800 Коментари: 1 Гласове:
3



Някога само единици от хората доживяваха до дълбока старост и техните деца, внуци и правнуци им отдаваха пола­гащото им се уважение. Днес старците са повече от внуците, последните също са притиснати от живота и почти няма кой да се занимава с дядовците и бабите.

Някога старците олицетворяваха житейската мъдрост – опита, натрупан в годините на бавно изменящата се дейст­вителност – и можеха да дават добри съвети на младите. Днес животът шеметно препуска към неизвестността, и стари­те, безнадеждно откъснати от стремителната реалност, са­мо досаждат на младите с безкрайните си спомени и с овехтя­лата си мъдрост.

Един стар човек е бледо копие на човека-орел (ако е бил такъв!) отпреди десетилетия. Преследват го болежки, гони го склероза... Болежките сами му напомнят за себе си и за факта, че е смъртен. А старческата си деменция той не забелязва – оплаква се от паметта си, но не вижда оглупяването си, както пияният обикновено не съзнава, че е пиян. Това е добра ос­нова за спречкване и с другите старци, и с младите, от което раздразнителността и вдетиняването му още повече растат. Нужна му е младежка среда, в решаването на чиито проблеми да участва и да чувства, че живее, а не оплакванията на други­те старци. Но младите ги няма – хем са малко, хем живеят свой, непознат за стареца живот. И той е сам, съвсем сам в света.

За всеки нормален човек самотата е най-голямото наказание – единичните килии в затворите нерядко докарват до полуда затворниците. Дори мислителите, които дирят уса­мотение за размислите си, не могат без общуване с други хора – човек е обществено животно, а не само животно. Какво да каже един старец, чиито сили постепенно го напускат и той се чувства самотен и никому ненужен? Особено ако в добавка към старческите несгоди е затънал в мизерия! Какво му оста­ва? Остава му политиката.

Със затаен дъх старите хора следят дебатите в парла­мента и сензациите във вестниците – за тях това е едновременно жив роман с продължение, театър и спортно състезание. Така много им се иска ДА УЧАСТВАТ в някакво, дори малко, събитие, и единствено политиката им осигурява такова участие, макар и като публика. Затова със спортна запалянковщина те се радват на успехите на „нашите" и се ядосват на надмощието на „техните"...

Разбира се, всеки си има предварителна нагласа за „си­ньо", „червено" или нещо друго, понякога се отчайва, друг път се ядосва на „своите", но никога не си сменя „отбора". Стар­ците са гръбнакът на т.нар. твърди електорати. Всеки харес­ва своя любим политик, както един тинейджър си има свой естраден или спортен идол. Иначе казано, основният компо­нент на „твърдостта" и запалянковщината е психологически, а не политически. Останалото довършват манипулациите (на-съскването) на медиите.

Понеже обективни (икономически) причини за разделяне на електорати няма – и „сините" старци, и „червените" еднакво страдат от мизерните си пенсии и „трудностите на пре­хода", логично е да се очаква те да обединят усилията си в борбата за достойни пенсии и да потърсят сметка на управ­ниците за мизерните си старини. Но психологията не е логика, а разумът е само един от компонентите на човешката психика. Пък и логиката на обикновения човек едва ли би устояла на напора на медиите.

Старците едва ли си дават сметка какво точно става в България въпреки претенциите им да разбират от политика. Медиите упорито и методично ги оглупяват с квалифицирана, макар и елементарна пропаганда. Достатъчно е някой „наш" да се изтъпанчи пред телевизионната публика и да започне невъздържано да ругае „техните", и той веднага става „най-наш" (Не може човек, който така силно ругае „техните", да не е „най-наш"!); същевременно с ругатните си той активизира и консолидира „техните", което е и целта на занятието. Тези оглушителни примитивни хватки дават основание да се пери­фразира Гьобелсовата максима, че една лъжа или добре подб­рана полуистина, повторена хиляда пъти, става истина. Така се дресират децата и животните. По този начин нашите зомбирани старци се лумпенизират и придобиват първосигналните реакции на Павловско куче.

Старците се събират „по цветове", „бистрят полити­ката" и се самонавиват. Поразяващото е, че най-простият и най-агресивният (полу)лумпен е най-авторитетният сред тях – него слушат всички. Впрочем, така е и сред по-младите.

Старите хора пощръкляват по време на избори – не нап­разно толкова често има избори, те предотвратяват „проглеждането" на хората и размиването на притиснатите от нуждата електорати. Възможността да участвуват в маща­бно събитие ги активизира като деца, очакващи дядо Мраз пред коледната елха. През ум не им минава, че всички големи пар­тии са контролирани от Мафията и както и да гласуват, подкрепят Мафията; че единствено бойкотирането на изборите я лишава от легитимност, която така много й липсва. Тъкмо затова е тъй силен натискът „Гласувайте, гласувайте, гласу­вайте!" – за Мафията е важно не кой ще победи, а процентът на гласувалите.

По такъв начин нашите старци с политическата си активност легитимират Мафията и неволно унищожават нас­тоящето и бъдещето на своите деца и внуци. За разлика от преди, днес старците са основната част от активния електорат, и не на последно място те определят високия процент на гласувалите. До какво ли не води самотата и вдетиняването!

Засега в никоя страна избирателите не се освидетелст­ват за социална вменяемост. Ако я имаше, електоратите до­ста биха намалели – човек, който не знае за какво става въп­рос, не би трябвало да има избирателни права. Все пак за едни избори са нужни граждани, а не запалянковци.

Въпреки всичко тези палавници са наши старци – наши бащи и дядовци. Не им се сърдете за това, че пакостят на България. Те са толкова самотни и изоставени, а така им се иска да участват в нещо, колкото и малко да е то! Простете им, те не знаят какво правят.

Източник: 
Бг мафия, Георги Андреев, 1996 г.

 




Гласувай:
3



1. liliyanaandreeva - От 2 000 година не гласувам...
29.12.2010 18:51
...и всички ме обругаха!А аз наистина си дадох сметка, че си избираме робовладелеца,дето ни експлоатира и мафиота,който го пази от другите мафии...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: alchemist
Категория: Други
Прочетен: 2385836
Постинги: 1968
Коментари: 1582
Гласове: 30154
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031