Между 100 хил и 400 хил. български домакинства могат да попаднат под ударите на новия проектозакон за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна или друга незаконна дейност. Това показват изчисленията на икономиста Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии, които стъпват на данни на Националния статистически институт и БНБ.
Според Ганев, ако този анализ се прехвърли на брой засегнати хора, това означава, че от 280 000 до 1 120 000 души отговорят на изискването на закона за разминаване от 60 хил. лв. между имуществото и доходите им и следователно срещу тях може да започне процедура за конфискация. Изследването на икономиста приема, че основните нерегистрирани доходи на гражданите имат два произхода. Първият е т.нар. нерегистрирана икономика, която е част от сивия сектор и при която доходите от законна дейност не се обявяват пред държавата. В тази група влизат хората, които получават цялото или част от възнаграждението си "под масата", както и самонаетите, които не декларират доходите си. Сега е сезонът на зелето и десетки предприемачи от харманлийско продават продукцията си, те са на пазара, но и не плащат данъци, обясни Ганев. Той направи уговорката, че в изчисленията му не влиза популярната в България неформална икономика, при която хората с личен труд правят ремонти, туршии и компоти.
Според икономиста различни източници сочат, че през последните 15 години нерегистрираните доходи у нас са между 50 и 200 млрд. лв. Към тях обаче трябва да се добави другият основен източник на доход с трудно доказуем произход – емигрантските пари. По данни на БНБ за последните 12 години това са около 30 млрд. лв. Така според Ганев се получава, че за 15 години едно домакинство е получило от 51 хил до 408 хил. лв. доходи от сивата икономика и/или между 65 хил. и 260 хил. лв. от чужбина.
Още: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/11/24/999135_ot_100_hiliadi_do_400_hiliadi_domakinstva_moje_da/