В древни времена Китай е бил твърде важен търговски център; високо ценени са били и стоките, идващи от Небесната империя - коприна, порцелан, барут. Последвалите столетия на стагнация и разпокъсаност, както и “Големият скок”, си казаха думата: към средата на 70-те етикетът “Направено в Китай” бе станал символ не само на скромна цена, а и на ниско качество.
През последните 20 години обаче КНР измина път, който много силни държави векове наред не успяха да извървят. Мнозина в Русия все още смятат всички китайски стоки за некачествени, а промишлеността в Китай - за изостанала. Дали обаче е така? Ще започна с един виц: “Китайски разузнавачи успели да се вмъкнат в секретна база на САЩ и се докопали до най-новия проект на американската военновъздушна индустрия, но на всички уреди пишело “Made in China”.
И наистина, Китай се е превърнал в новата “световна работилница”. В края на 20-и век много световноизвестни търговски марки изнесоха производството си в Китай, за да намалят себестойността, използвайки евтина работна ръка, и започнаха да произвеждат продукция със същите материали и технологии като тези на Запад. Успоредно с лицензираните стоки в Китай започнаха да се правят и нискокачествени имитации с подобни названия - “Abibas”, “CHANEI”, “NAIK” и т. н. Десетки години “Made in China” бе един вид клеймо за лошокачествена стока. Постъпателното развитие на китайската индустрия обаче е сигнал за наближаващи промени - световната общност ще има вече нов лидер в производството и продажбите.
В момента Китай е държава, издигнала се за 20 години на върха, който Съветският съюз и САЩ се мъчеха да покорят през целия предишен век. Според последните проучвания на психолозите, умните млади хора в Китай и Индия са повече от цялата младеж в Русия и САЩ, взети заедно, а скоростта на мислене при китайците е средно с 20 на сто по-висока от тази на европейците.
Неотдавна китайци купиха 45 процента от акциите на известната пивоварна компания “Гинес” и 50 на сто от американската компания за джипове “Хамър”, както и контролният пакет на “Волво”. Получиха нови технологии и вече произвеждат с успех собствени коли, досущ като японските, само че с друга емблема на радиатора. За пример ще посочим китайския джип “Грейт уол” и неговия аналог - японската “Тойота 4рънър”.
Освен че заимстват чужди разработки, китайските производители активно търсят иновации. Така например популярните днес портативни Мp3 плеъри, възпроизвеждащи и видеофайлове, бяха пуснати на пазара в КНР още през 2001 г. А китайските методи за обработка на кожа вече са доста по-напреднали от европейските.
Бързите темпове на индустриален растеж засегнаха и военната промишленост. Китайците активно развиват своя флот. През 2006 г. в Китай бяха произведени 14 подводници с дизелов и електрически двигател - най-активното производство на плаващи средства от този тип в света. Китайските подводни ракетоносци на практика са незабележими за радарите на противника и могат да изстрелват ракети от типа на (руските - б. р.) “Новатор-3М-54Е”, които набират свръхзвукова скорост, след като излязат от водата. КНР развива и противокорабни системи за отбрана. Най-ярки разработки в тази област са балистичните ракети за удари срещу самолетоносачи УДун фън 21Ф (”Източен вятър” - б. р.), способни да развиват скорост 2 маха, и безпилотните апарати, които могат по време на полет да открият противников корабен радар и да атакуват целта.
КНР не изостава и в корабостроенето. През 1998 г. страната купи бившия руски самолетоносач-крайцер “Варяг” в незавършен вид. Той бе построен до 70 на сто, уж за да да бъде превърнат в казино край Шанхай. През 2005 г. обаче медиите съобщиха, че корабът се преоборудва, за да бъде използван като писта за излитане и кацане, и вече е пребоядисан в цветовете на китайския флот. Съдбата на самолетоносача остава загадка, но са налице всички предпоставки да бъде използван от китайските военни.
С оглед на развитието във всички производствени сфери експертите смятат, че в близко бъдеще Небесната империя не само ще заеме лидерски позиции в търговията, но ще има и сигурна армия. Това е напълно достатъчно, за да наричаме занапред Китай свръхдържава. Остава само да гадаем какви политически решения и какъв път на развитие ще избере КНР. И кой ще изпраща евтина работна ръка за китайското иновационно производство.

Станислав Соколовски  

 в. Независимая газета

По БТА
Източник: http://e-vestnik.bg