Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.12.2010 15:14 - Заради Ирак САЩ забравят за демокрацията
Автор: alchemist Категория: Политика   
Прочетен: 529 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 09.12.2010 16:10


Документите от “Уикилийкс” разкриват колко близко си сътрудничат САЩ с близкоизточните автокрации въпреки възвишената реторика за свободата. Депото с данни на Джулиан Асандж спомогна да бъде потвърден фактът, че дневният ред на Америка за демокрация е приключил. Проектът за освобождаване на Близкия изток от тиранични режими и поставянето на свободни правителства бе на времето в центъра на стратегията на САЩ след 11 септември. Но последните грами, разпространени от “Уикилийкс”, разкриват съвсем друга действителност.

В своето обръщение при встъпване във втория си мандат Джордж Буш оповести, че “най-добрата надежда за мир в нашия свят е експанзията на свободата в целия свят”. Изказването на Буш е ехо от идеологията на неоконсерватизма. В книгата си от 2003 г. “Край на злото” коментаторът Дейвид Фръм и военният анализатор Ричард Пърл пишат, че “народите по целия свят искат да се сдобият с облагите от американската демокрация, но не винаги разполагат с уменията да излъчат представително правителство със собствени сили и без странична помощ. Ние можем да помогнем, както помогнахме на Западна Европа и Япония”.

В годините след 11 септември неоконсерватизмът влезе в спор с принцовете в Саудитска Арабия и други автократи в Близкия изток. Буш обеща “настойчиво да изяснява избора, пред който е изправен всеки лидер и всяка държава: моралният избор между потисничеството, което винаги е погрешно, и свободата, която е винаги правилна”.

Публикуваните дипломатически грами обаче показват как САЩ са работили в близко сътрудничество с автокрациите, за да осигурят успешно постигане на целите си в Ирак. Генерал Дейвид Петреъс е работил за създаване на подкрепа в Египет за иракския премиер Нури ал Малики. Друга грама сочи, че американският посланик в Саудитска Арабия Джеймс Смит е бил обезсърчен от саудитския фундаментализъм, но е възприемал съюза с Рияд като “доказано устойчив”. А друг документ описва като сърдечна една среща между американски сенатори и сирийския президент Башар ал Асад. Вместо да изискват сътрудничество в разузнаването и политическа либерализация, сенаторите са се задоволили с любезни въпроси за това дали Асад би помогнал за регионални мирни преговори и за това какво мисли за Иран. Едва ли тук имаме настойчиво изясняване за подтик към демократична революция. Това е дипломатически и външнополитически реализъм.

Документите от “Уикилийкс” показват също, че арабските лидери виждат проблем във възхода на Иран, който проблем те желаят Америка да реши вместо тях. След разкритието на тази информация неоконсерваторите затоплиха отношенията си със същите лидери, които преди това са били окачествявани като некадърни и ненадеждни. Блогърът на “Вашингтон пост” Дженифър Рубин пише за публикациите на “Уикилийкс” за ентусиазираната подкрепа на арабските страни за по-енергичен отговор на САЩ срещу Иран. “Относно оценката на саудитския крал за Иран - “Отсечете главата на змията” - аз съм на едно мнение с крал Абдула по този въпрос”, признава Рубин. Дотогава смятана за ненадежден съюзник поради финансовата си подкрепа за уахабитския ислям, Саудитска Арабия се радва на странно ново уважение.

Разбира се, саудитският крал Абдула се опасява може би основателно от иранската мощ. Ръководителите на Саудитска Арабия и Иран са възприемани като политически символи съответно на сунитския ислям и шиитския ислям в Близкия изток, следователно крал Абдула и Махмуд Ахмадинеджад са естествени врагове. Седалището на саудитските лидери е в западната част на пустинното кралство, докато петролните кладенци са близо до източния бряг, където живее многобройно недоволно малцинство от мюсюлмани шиити. Лесно е да си представим как проблемният Иран може да нахлуе там. Но трябва да се отбележи, че наскоро САЩ сключиха голяма оръжейна сделка със Саудитска Арабия. Един удар по иранската ядрена програма или по самия режим в Техеран би оставил Абдула като най-влиятелна личност в мюсюлманския Близък изток. Само преди пет години такъв сценария би ужасил привържениците на демокрацията.

Дневният ред за установяването на демокрация вече бе заплашен и преди публикациите на Асандж. През 2006 г. Буш прикани палестинците да направят свободни избори - само за да видят как Хамас поема властта. През 2007 г. израелският депутат Ювал Щайниц призова Америка да замрази 200 милиона чуждестранна помощ за Египет, докато правителството на египетския президент Хосни Мубарак не обуздае полицейския произвол и не приеме закони, гарантиращи независимо правосъдие. Но в началото на 2008 г. Кондълиза Райс, тогава държавен секретар на САЩ, призна, че ембаргото на Конгреса върху тези пари е вдигнато от Буш. А американската война в Афганистан означаваше да се сключват сделки с отблъскващи съюзници като Казахстан, Узбекистан и Киргизстан.

Но депото на “Уикилийкс” показва, че историята е немилостива към взискателните възгледи на идеологиите. Привържениците на демокрацията навремето се надяваха да се измъкнат от продажните саудитци, но съвместните стремежи срещу Иран ги събраха в един впряг. Това е комедията на историята. Но трагедия може да стане един военен удар по Техеран, който да сплоти иранския народ с режима и като странична вреда да убие Зеленото движение - колеблива реформистка коалиция, която се стреми към демокрация, но произхождаща от Иран, а не от САЩ.

По БТА
Източник: http://e-vestnik.bg



Тагове:   Ирак,


Гласувай:
4



1. liliyanaandreeva - Да!
09.12.2010 19:26
И СЕГА СМЕ : " САМ В КЪЩИ"... ХХІ СЕРИЯ
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: alchemist
Категория: Други
Прочетен: 2392227
Постинги: 1970
Коментари: 1584
Гласове: 30179
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031