Тази година Китай стана втората световна икономическа сила и все по-често неговото мнение е търсено по въпроси, свързани с икономическото управление на планетата. Но през 2010 г. Китай често пъти беше непреклонен и изолиран в дипломатическата и политическата област. Красноречив пример за това е сагата около Нобеловата награда за мир.
И докато значението на Китай не преставаше да нараства, отношенията му с другите сили се усложниха и биха могли, според експерти, да се обтегнат още повече през 2011 г., в момент когато Пекин е склонен към самоизолиране по идеологически причини. След като благодарение на растеж от около 10 процента “схруска” Франция, Великобритания и Германия, тази година Китай детронира и Япония от мястото й на втора икономика в света.
Мнението му се търсеше все повече и повече по световните икономически въпроси, главно в рамките на Г-20. Темата за поддържания умишлено нисък курс на валутата му обсеби разговорите на международните срещи на върха. Решенията на Пекин в областта на валутната политика разтърсиха големите борси, курса на петрола и на златото. “Китай сега е много по-голяма икономика и решенията, които взима, имат отзвук в цялата планета”, казва Том Орлик, анализатор в Пекин на изследователския център “Стоун и Макарти асосиейтс”.
Пленумът на комунистическата партия през октомври потвърди усещането, че процесът за онаследяване на Ху Цзинтао напредва. В орбита беше изведен евентуалният му приемник Си Цзинпин. Но зад затворените врати на Централния комитет се чуха все по-силни гласове, призоваващи за политически реформи.
Именно в този контекст Пекин реши, че за него е неприемливо присъждането на Нобеловата награда за мир на излежаващия 11-годишна присъда дисидент Лю Сяобо. Тази награда още повече задълбочи пропастта между международната общност и Китай. Миналия петък се състоя церемонията по връчването на това презряно от Пекин отличие. В Осло за отсъстващия китайски дисидент бе поставен празен стол.
Без задръжки и без комплекси Пекин в продължение на 2 месеца използваше цензурата, заплахите, обидите и натиска и остави у международната общност впечатлението, че е непоколебима и несговорчива страна. “Реакциите на китайските власти само засилиха чувството, че Пекин е все по-голяма заплаха”, казва Валери Нике, директор на сектора “Азия” към Френския институт за международни отношения. “Западът е все по-притеснен от Китай, който сякаш предпочита идеологическото самоизолиране и националистическото утвърждаване”, допълва Нике.
В дипломатически план годината беше белязана за Китай от спънки в отношенията му с повечето от другите икономически сили, смята Джонатан Холслаг от Института за изследване на съвременен Китай в Брюксел. “Трудностите в отношенията със САЩ показват, че има огромни различия в интересите и очакванията, които може и да не бъдат преодолени”, допълва той. “Китай не харесва доминиращата роля на САЩ в Източна Азия”, подчертава експертът.
През изминалата година станахме свидетели на изолацията на Китай на международната сцена, главно в Азия, припомня пък Валери Нике. “И докато Пекин се въздържаше, въпреки международния натиск, да осъди севернокорейския си съюзник за артилерийския му обстрел по южнокорейския остров Йонпьон, беше констатирано задълбочаване на стратегическите връзки между Япония, Южна Корея и САЩ”, акцентира Нике.
“Артилерийският обстрел, разтърсил Корейския полуостров, навреди и на Китай”, отбелязва Ху Синдоу от Техническия университет в Пекин. “Противно на миналата година, в която Китай беше приветстван много за ролята си в справянето с финансовата криза, тази година беше много критикуван заради корейската криза”, допълва експертът.
Много анализатори прогнозират, че през 2011 г. отношенията на Китай със Запада ще продължат да са изпълнени с горчивина и озлобление. “Просто няма много възможности за компромис”, смята Джонатан Холслаг и допълва: “Все повече стават китайските представители, които вярват, че Китай трябва да отстоява твърдо позициите си”.
Въпреки че висшите китайски лидери са напълно наясно, че страната има нужда от света.
По БТА
Източник: http://e-vestnik.bg
