Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.09.2012 18:41 - Бг - Мафия; Георги Андреев Част 13 - Човекът от Първия свят
Автор: alchemist Категория: Политика   
Прочетен: 2987 Коментари: 3 Гласове:
9

Последна промяна: 17.07.2015 22:42

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Условията на Живот в Първия свят създават едноизмерен човек, ориентиран само към богатството. Всички други компоненти на човешкото битие избледняват и постепенно се разтварят в стремежа към забогатяване. Наистина, досе­гашните съставки на културата не изчезват, те се превръ­щат в професии на тънка прослойка от хора, в техен бизнес. Професионалистите, свързани с икономиката, обслужват пе­чалбите на богатите, а артистите творят за хората от соб­ствения си тесен кръг и за група от богати сноби.

Някога Дмитрий Менделеев, гениален химик, оставил сле­ди в науката, свободно се е ориентирал в световната литера­тура, музика, архитектура, изобразително изкуство, естест-вознание и е владеел основните европейски живи и мъртви ези­ци. Друг химик и лекар, Александър Бородин, се изявява като голям композитор. При това и двамата се смятат не за енциклопедисти (през XIX век това вече е невъзможно!), а само за нормално образовани хора. Днес такива интелигенти не съще­ствуват. Доминират тесните специалисти, толкова тесни, че един познавач на хардрока отказва да се изкаже върху твор­ба в стил стедирок. Този специалист е учудващо неосведомен относно области, близки до професията му, а за по-отдалече­ните няма и смътна представа. Един такъв жив компютър музикант или философ по снобски се гордее, че не помни Питагоровата теорема, а математикът или инженерът с мъка скриват досадата си от музиката на Вагнер или Чайковски... Сре­щат се американски интелектуалци, които например не са чу­вали за Джордж Гершуин или за Джек Лондон. Така общество­то се разпада на общности („подобщества") от музиканти, художници, писатели, лекари, сектанти, шахматисти, аквалангисти... Всяка от които се дели на по-тесни „подобщности". Една такава „подобщност" има свой „стил" (мироглед) и свои ценности, живее в духовна изолация от другите и си е самодостатъчна. Връзките й с „другите" са само икономически. Някои апологети на американската демокрация виждат в тази културна „парцелизация" олицетворение на плуралистична сво­бода. Всъщност това е преди всичко разпадане на национална­та култура, а оттук и на нацията и обществото.

Някога оперите на Верди са били слушани, припявани и тананикани и от „учени", и от „прости" - те са завладявали цяла Италия и са били част от културата на народа (и не само на италианския!); можел е да им съперничи само фолклорът. Някога децата са израствали с народни приказки и песни, по-късно са опознавали националната литература и история и то­ва е оставяло дълбоки следи в съзнанието им завинаги. Днеш­ните деца още от предучилищна възраст попиват оглушител­ния шум на модните естрадни състави и той заменя цялата култура на човечеството. Оформят се тинейджърски мирог­леди – „Тейк Дет" или „Ийст севънтийн", които заменят всякакви други възгледи за света. Значителна част от българските средношколци-отличници не са сигурни кои са Паисий, Раковски, Левски (!)... И не са чували нищо за Ромео и Жулиета, Ана каренина, капитан Немо...

Тези факти отбелязват общата деградация на култура­та, най-вече на духовната, навсякъде и особено в страните от Първия свят – там базата, от която започва падението, е би­ла по-висока, и контрастът между поколенията е по-силен. Този процес се дължи не само на манипулативните технологии, при­лагани от управляващите елити. Той би се осъществил и без тях, макар и по-бавно – приемането на богатството за единс­твена цел (а не средство) в живота и единствена оценка за стойността на индивида неминуемо води до духовно обедня­ване и опростяване и превръща хората в машини за пари. Резо­нен е въпросът: въпреки всичко, НЕ МОЖЕ ЛИ ДА СЕ ИЗБЕГНЕ КУЛТУРНАТА ДЕГРАДАЦИЯ НА ОБЩЕСТВОТО? От­говорът е: НЕ МОЖЕ, КОГАТО НА ОБЩЕСТВОТО СЕ ЗА­ДАВА САМО ЕДИН ПАРАМЕТЪР - ПЕЧАЛБАТА (наричана ефективност), РЕЗУЛТАТЪТ Е ЕДНОПАРАМЕТРИЧЕН (ЕДНОИЗМЕРЕН) ЧОВЕК, ПРОГРАМИРАН ЕДИНСТВЕНО ЗА ПЕЧЕЛЕНЕ НА ПАРИ.

Мнозина залагат на задаващата се трета (информаци­онна) вълна в развитието на капитализма (следователно на човечеството, защото алтернативна обществено-икономическа система не се предвижда). Тогава, поради придобиване на нови знания и технологии от рога на изобилието ще потекат реки от блага и ще има всичко за всички. 2-5% от хората (колкото са заети сега в селското стопанство на развитите стра­ни) ще могат да произвеждат изобилие от стоки за всички. Звучи като красива утопия, но учени глави обсъждат сериозно подобна перспектива. Някои считат, че това ще обезсмисли частната собственост (следователно самия капитализъм!).

Това са илюзорни политико-икономически мечти, в кои­то не са отчетени важни фактори. Днешните управляващи елити в никакъв случай няма да пожертват своите привилегии и власт. Човешката природа показва в продължение на хилядо­летия, че привилегированите хора, разполагащи с властта, ка­то че ли я включват в обмяната на веществата си и вече не могат да живеят без нея – за тях тя е някаква неизлечима наркомания. Те са готови да организират глад и войни, да рискуват и загубят живота си, но не и властта. Понеже човекът е не само икономическо, но и честолюбиво животно, и е готов да жертва другите в името на своето място в първата реди­ца. Мизантропия? Не, само исторически реализъм.

Но това не е най-сериозният проблем. Дори ако днес сил­ните на деня се проникнат от благородното съзнание за бла­гото на всички, те не биха се справили с възникналата безрабо­тица (нали само 2-5% от хората „хранят" цялото човечест­во!). А ако повсеместно бъде намалено работното време (т.е. всички работят по 12-31 дни в годината), какво ще правят едноизмерните хора, програмирани главно за печелене на пари, с толкова свободно време? Нали не може да остане жив човек, който в продължение на месеци слуша хардрок и (или) пие отб­рани алкохолни напитки! Некултурни и бездуховни хора, които не се трудят, се превръщат в сган от капризни консуматори,

Неуправляеми като древния римски плебс и готови от скука да извършат всякакви поразии!

Тук се достига до същината на проблема за близкото и далечното бъдеще на човечеството и това е фундаментален проблем. НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ, ИНФОРМАЦИОННАТА ВЪЛНА И ДРУГИТЕ ЗАПЛАХИ, КО­ИТО ТЕПЪРВА ЩЕ СЕ ПОЯВЯТ, НЕИМОВЕРНО МНОГО УСКОРЯВАТ ОБЩЕСТВЕНОТО РАЗВИТИЕ. Едни професии отпадат, други се появяват; общоприети доскоро идеи и пра­вила за поведение се оказват фалшиви, а ересите стават офи­циална норма; поради бързо разширяващите се комуникации човек се среща с непознати досега страни и светове; на пазара непрекъснато се появяват нови технически „играчки", които радикално променят начина на живот... И това се извършва няколко пъти в живота на едно поколение.

КОГАТО ЧОВЕК СМЕНИ ТРИ ПЪТИ ПРОФЕСИЯТА СИ, (внушават ни, че днес това е нормално и неизбежно), ТОЙ ГУБИ УВЕРЕНОСТТА В СЕБЕ СИ и усещането за подреде-ност на света, защото на новото си поприще започва почти като чирак, заедно с младоците. За цели поколения („динас­тии") от механици, ковачи, железничари, фермери и други семейната традиция е създала чувство за ПРОФЕСИОНАЛНО ДОСТОЙНСТВО, съизмеримо с родовата гордост у аристократите. Сега този стълб на обществените отношения рухва.

Безкрайното местене от град на град в търсене на ра­бота или за разнообразие непрекъснато подменя кръга от поз­нати, приятели и колеги и това, разширявайки контактите, в същото време създава ПОВЪРХНОСТНИ, най-често делови и протоколни и СИЛНО ОБЕДНЕЛИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ХОРАТА На практика, отпадат дълготрайните приятелст­ва, създавани на младини и проверявани цял живот. „Пътува­щият човек" е САМОТЕН И ОТЧУЖДЕН ОТ ОКОЛНИТЕ, понеже за него те са случайни хора. Такъв човек няма родно място освен като отметка на свидетелството му за раждане, и НЕ ИЗПИТВА НОСТАЛГИЧНИ ЧУВСТВА към никоя точка на земното кълбо. По неволя индивидуалист, ТОЙ СЕ ЗАТВАРЯ В СЕМЕЙСТВОТО СИ, но и то не е сигурна кре­пост - винаги може да се разпадне по материални причини, отчужденост, преситеност или от каприз; блуждаещият човек желае „за парите си да купи най-доброто" и лесно се разочарова от партньора си, измамил очакванията му.

Написаното тук е не носталгична въздишка по отмина­ли епохи, а хладнокръвна констатация на извършващите се про­мени и последиците от тях. ИЗТРЪГВАНЕТО НА ЧОВЕКА ОТ ОБЩЕСТВЕНИТЕ МУ КОРЕНИ би станало и без зла уми­съл от страна на управляващите елити, по силата на историческата необходимост. Елитите, в ненаситността си за власт и печалба, само ускоряват този процес.

БЪРЗИТЕ ОБЩЕСТВЕНИ ПРОМЕНИ ПРЕКЪСВАТ ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ПОКОЛЕНИЯТА. Житейския опит на старите вече е неадекватен на новите условия и те не са (мо­рални) авторитети за младежта. Обществената тежест на старите се измерва главно с натрупаното от тях богатство. При толкова примитивизирани отношения МОРАЛЪТ СЕ ОКАЗВА САМО ФАСАДНА ДЕКОРАЦИЯ – той е свързан с отговорност, дълг и въздържане от безнравствени постъпки, докато сега отношенията между родители и деца, извън по­върхностната емоционална настройка, се изчерпват едва ли не със стопанисване на богатството и неговото наследяване; всъщност ХОРАТА ОБСЛУЖВАТ БОГАТСТВОТО, А НЕ ТО ТЯХ.

РАЗРИВЪТ МЕЖДУ ПОКОЛЕНИЯТА УНИЩОЖАВА НАЦИЯТА, А СЛЕД ТОВА И ОБЩЕСТВОТО. Не може да има здрава спойка между хора, които като животните се ръ-ководят само от изгодата. Не могат да образуват нация хора, които нямат обща история (познавана от всички), обща кул­тура (тачена от всички) - особено фолклор, традиции, насле­дени от историята (и спазвани от всички), гробове на предци­те, разположени на една територия... В това отношение американците, австралийците, канадците и други „нови" народи не са истински нации. Не може да се създаде пълноценно обще­ство от хора без национално съзнание – то е задължителна част от индивидуалността на всеки човек както ръста, цве­та на очите, пола, професията... Когато се прекъсне връзката между поколенията, всичко това започва да се размива и да изчезва; остават индивиди, свързани само от икономически интерес, който е конюнктурен и следователно не може да съ­здаде трайна общност. Тези индивиди, некултурни (но смята­щи се за културни), необразовани (но мислещи се за образова­ни), безотговорни (но не чувстващи потребност от отговорност), неетични (излишен лукс!), образуват аморфна маса от атоми, извършващи брауново движение, но с вътрешното убеждение, че целеустремено се движат към заветната цел - ЛУКСОЗЕН ЖИЗНЕН СТАНДАРТ.

Нужен ли е луксът на всички? За мнозина самовлюбени, празноглави или просто суетни хора луксът винаги ще бъде цел в живота. Самоцелният лукс е израз на тяхното превъзходство над „масата", понеже няма с какво друго да я превъзхождат. А как стоят нещата за основната част от хората?

Повечето от тях несъзнателно подражават на онези, на които завиждат. След буржоазните революции в Европа но­вата управляваща класа започва да копира салоните и бита на феодалната аристокрация, която на думи презира. От друга страна, тези, които се издигат „от народа", се стараят да имитират „стила" на буржоазията. А хората, които при на­личие на възможности се отказват от лукс, минават за чуда­ци или скъперници. Това показва инертност на човешкото ми­слене и поведение при липсата на по-високи жизнени цели и цен­ности, и е част от човешката природа. Може ли човек да упра­влява своята природа? Малцина успяват. Ясно е, че САМО­ЦЕЛНИЯТ ЛУКС като прекомерно консумиране на всякакви блага („преяждане") – върховен стремеж на съвременния човек-потребител – ВОДИ ЧОВЕЧЕСТВОТО КЪМ ГИБЕЛ и за­сега няма решение на този проблем. Проблемът за консумати­вния мироглед, резултат от силно порасналите възможности на икономиката, е обективен, а манипулативните технологии на управляващите елити само го подсилват.

Нарасналите възможности на икономиката са резултат от бързия технически прогрес. Тъй като прогресът не може да се спре (и не трябва!) и трудно се поддава на регулиране, въпросът засега е неразрешим. КОНФЛИКТЪТ СЕ КРИЕ В НЕВЪЗМОЖНОСТТА НА ИНЕРТНАТА ЧОВЕШКА ПСИХИКА ДА РЕАГИРА БЪРЗО И АДЕКВАТНО НА ШЕМЕТНО ИЗМЕНЯЩАТА СЕ ОБЩЕСТВЕНА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ, т.е. на (почти) неизменната човешка природа.

следва




Гласувай:
10



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Много интересни теми.
02.09.2012 19:11
Пътува­щият човек" е САМОТЕН И ОТЧУЖДЕН ОТ ОКОЛНИТЕ, понеже за него те са случайни хора. - съгласен съм с това, за съжаление.
цитирай
2. pevetsa - БЛАГОДАРЯ!
28.09.2012 07:14
БЛАГОДАРЯ ТИ ПРИЯТЕЛЮ, БЛАГОДАРЯ!
цитирай
3. injir - Няма спасение за духовността. . . ...
13.10.2012 20:46
Няма спасение за духовността... Щом всичко е бизнес.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: alchemist
Категория: Други
Прочетен: 2392294
Постинги: 1970
Коментари: 1584
Гласове: 30179
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031