Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.06 18:45 - От интервю на д-р Николай Михайлов във в. „Култура”
Автор: alchemist Категория: Регионални   
Прочетен: 689 Коментари: 4 Гласове:
12

Последна промяна: 25.06 18:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  Д-р Николай Михайлов: Патологиите на свободата; Как беше употребен комунизмът

Антикомунистическите партии са погребани в прехода, но по избори напускат гробищата и обикалят наоколо. На лов за гласоподаватели. Тяхното присъствие, в режим на перманентно преименуване, си възлага критическа функция на надзирател върху българския геополитически статус. Спират Путин. Първо комунистите, сега него. Всичко това е малоумно до болка и бездарно до дъно, с извинение за грубия тон. Ако се заставиш, в това можеш да съзреш и нещо като кихотизъм, работа с вятърните мелници. Но Сервантес е невинен.

Българската „десница“ е хамелеон. Сутрин са сини, вечер розови или обратно. Нищо не може да ги спре да се преобръщат. Сега твърдят, че „няма нито ляво, нито дясно“, а само ЕК. Но имало и „пета колона“, която ги прави неизбежни. Периодично публикуват доклади за тази „пета колона“ с посочване на имена. И размишляват върху ефектите на рублата в резервирания за долара район. И поставят имената си под тази „наука“. И не ги е срам, разхождат се по улиците, поздравяват. Никнат от НПО, „Америка за България“, някои посолства и от тънките процепи между жълтите павета. Това не е нищо друго, освен една инертна, кариерна и безскрупулно „носталгична“ субстанция, колкото непотребна, толкова и неизбежна.
Трябва да се гласува за тях, обаче. Ако изчезнат, ще пострада градската среда. Ще млъкнат вувузелите, ще настъпи неловка тишина…

От антикомунизма направиха средство за препитание

Лошо употребиха комунизма, това знам. Има едно българско, а струва ми се, и международно одумване на комунизма, което не може да спре, защото му прави удоволствие да продължава. И това няма нищо общо с дълга на паметта. Описания, изтезания, плач и много „съвест“. Има обсебени от комунизма , които ще осиротеят без темата. Това са наемниците на антикомунистическата нива. Това са и късните дисиденти, хора с фантазирана съпротива, най-често препънати колаборационисти, които влачат някаква обида, отказана кариера или нещо подобно. Имат се за дисиденти или просто за талантливи антикомунисти.

Това е фигурата на патетичния антикомунист. В тази група фигурират и преквалифицирани бивши доносници от почетната гвардия на екстатичните русофоби. Има и хора на обвинителната ярост, които въобще не са пострадали, но обвиняват с лекота – от „морален потрес“ и „чувствителна съвест“. Налитат на досиета, искат да видят какво пише вътре, за да разберат „кой кой е“. И като разберат, мислят, че са разбрали. Комунизмът не е нито надценен, нито подценен, а употребен. Не комунизмът, а употребите му са същественият въпрос. Комунизмът се оказа начин да направиш нещо за себе си чрез налучкване на удобната версия. Във всяка работа се иска мяра, съобразяване, такт.

От антикомунизма направиха средство за препитание и платформа за нарцистичен разгул. Каква мяра има в телевизионните предавания, водени от бивши доносници, сега антикомунисти и специализирани русофоби, та да твърдим, че комунизмът в България е „паднал“, а демокрацията - „станала“? И какво значение има дали ще отворят или ще затворят досиетата при тези „рамкови условия“? Ако досието ще ти създаде престиж на „сложна личност“, а представлението с твое участие ще се играе без да спира, с характерния нюанс на нещо извратено? „Възхитителната грубост на живота“ следва своя логика.

Бивши комунисти и настоящи либерали – циници и новоизлюпени буржоа

Това, което се случи след 1989 г., е основно под външно въздействие, то не можеше да не се случи. Рухването на Съветския блок не е „предателство на Горбачов“, както си мислят старите комунисти, а сблъсък на идеологията с реалностите на модерния свят. Живков нямаше никакви илюзии по адрес на „голямата измишльотина“. Чисто и просто му стана неприятно, че пада от власт, измамен от „обкръжението“. Но, общо взето, си даваше сметка за размера на поражението и за неговата неизбежност.

„Вятърът на промяната“ издуха тази бутафория. Първата заслуга на либерализма, следователно, е изхвърлянето на идеологията на „бунището на историята“, както обичаха да казват. Беше отменен идеологическият арест на масовото съзнание. Беше развалена магията на мъртвото слово (Пастернак). Голямата лъжа преживя същинска оргия на разобличението, изсмяха се в лицето й. Преживяхме възторг от злорадството на историята, от публичния линч над голямата илюзия. Усложненията дойдоха по-късно, когато стана ясно, че лъжата е пластична материя и има „сто живота“. Но на индивида беше освободен периметър за движение и свобода да говори. Зашеметяващият опит на „първата свобода“ е незабравимо събитие, този опит промени градския човек. Хоризонтът беше Европа на човешкото достойнство. Случиха се чудеса. И после удари часът на „ранното натрупване“…

Основното постижение на либерализма е реабилитацията на човека като субект на неотчуждаеми права. Либерализмът върна отнето достойнство. Струва ми се, че около тази подарена свобода имаме съгласие, минимален политически консенсус. Патологиите на свободата са отделен въпрос.

И накрая – един „нюанс“. Старите антикомунисти от типа на Солженицин и Хавел се оказаха дисквалифицирани в постмодерна Европа. Не подозираха подобно развитие. Този европейски елит и тези дисиденти са различни хора. Дисидентите, предишните и сегашните, отстояват Европа, елитът отстоява „пост Европа“. Интелектуалците от „Парижкия манифест“ я нарекоха „псевдо Европа“ (Бел. ред.- Парижкият манифест е възвание, подписано през октомври 2017 г. от учени и интелектуалци от 9 европейски страни, сред които френските философи Реми Браг, Пиер Мане и др, белгийският философ Матиас Сторм, немският Роберт Шпеман, английският Роджър Скратън, испанският Далмасио Негро Павон и др. Манифестът предупреждава, че Европа е заплашена от утопична Лъже-Европа (Псевдо-Европа), която посяга на свободите, на националната идентичност и многообразие на европейците, налага технократичен режим, обречен мултикултурализъм и псевдорелигия, т. н., виж тук целият текст). Това са различни хора, с различна съвест.

Европа не е същата. Има духовно родство между европейския елит и старата комунистическа номенклатура, която пое юздите на прехода. Този елит и тази номенклатура споделят общи политически навици. Ляво либералните културни реформисти, които диктуват западната „мода“, и „новите европейци“ от комунистическото коляно са утописти по дух и прогресисти по идеология. В случай, че не са това, което най-често са: откровени циници и новоизлюпени буржоа. Но и последното е пункт на сходство.

Бившите комунисти и настоящите либерали са едно и също в две издания. Това е радикалният извод. Ироничният финал на всички исторически терзания. Родовите признаци на този „странен съюз“ са нормативен оптимизъм, политическа коректност и новоговор (Легутко) (бел. ред. – Ришард Легутко е полски философ и политик, бивш дисидент, сега евродепутат, съпредседател на групата на консерваторите и реформистите в Европейският парламент. Професор е в Ягелонския университет, бивш министър на образованието). Разликите са несъществени и не компрометират оперативната политика. Цялата прозападна либерална инфраструктура на прехода беше изградена от „майсторите на компромиса“, разположени на еднакво тактическо разстояние от комунизма и от християнската традиция. И бяха посрещнати с широко отворени обятия. Търсеха се ентусиазирани наемници с политкоректна интуиция. И несломима воля за обуржоазяване. Да бъдеш либерал от нов тип е виртуозен компромис, тънко фарисейство. И меритократична неизбежност, разбира се…

Виж тук пълния текст на интервю с д-р Николай Михайлов.

 --------------

 



Гласувай:
12
0



1. alchemist - Цялото интервю:
25.06 18:49
http://www.kultura/bg/article/view/27586
цитирай
2. leonleonovpom2 - Здравей, приятелю!
25.06 20:32
Много точно, за съжаление!
Комунизмът го громят бивши комунисти?!
И излиза ,че потърпевшите от него са виновни
Пародия на пародиите
И друга истина лъсва Работеше се и се трупаше много! Обикновените хора живееха скромно
И натрупаното- десетки милиарди левове в държавен и военен резерв изчезна яко дим!?
Кой имаше лостовете за този грабеж-отделно в икономиката-промишленост, селско стопанство, банки? Пак те!
Сега са по- турци и от султана!

Хубава вечер!
цитирай
3. mt46 - Поздрав! Много добър анализ на д-р Михайлов...
25.06 22:50
"... Европа не е същата. Има духовно родство между европейския елит и старата комунистическа номенклатура, която пое юздите на прехода. Този елит и тази номенклатура споделят общи политически навици. Ляво либералните културни реформисти, които диктуват западната „мода“, и „новите европейци“ от комунистическото коляно са утописти по дух и прогресисти по идеология. В случай, че не са това, което най-често са: откровени циници и новоизлюпени буржоа. Но и последното е пункт на сходство.

Бившите комунисти и настоящите либерали са едно и също в две издания. Това е радикалният извод. "
цитирай
4. merlin68 - Или както казва големият драматург ...
25.06 23:25
Или както казва големият драматург Мърльо:
"Д"ба мама ви и д"били, д"ба!
Къде сте се заврели да ми плюскате грантовете и да ми се правите на велики!
О"рахте "равенството и братството" на Ленин, сега о"ирате и Европейския ми Съюз!"
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: alchemist
Категория: Други
Прочетен: 1549079
Постинги: 1919
Коментари: 1489
Гласове: 24343
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930