Доброволното изгнание, вътрешната емиграция, никога не са били тера инкогнита за българския интелигент, ако мога така да обознача мислещите същества, с които споделяме проклетия живот по български. Най-добрите образци в родната литература /Ботевото творчество, “Под игото”, “Старопланински легенди”, и пр./ са писани в странство. В тях става дума за една илюзорна родина, която е носталгично бяло петно на картата, която никъде и никога няма да се осъществи, става дума и за един въобразен “народ”, който никога не е съществувал и за който Левски пише: “народе???”…
Много български писатели завършват живота или като емигранти, или оттеглили се в душевен ексил, далече, с болезнената дамга да бъдеш българин /Яворов е най-яркият пример/. Други са имали шанска да бъдат убити в името на отечеството /Дебелянов, Г. Милев, Хр.Ясенов, Вапцаров и много други/. Впрочем става дума и за една друга, въображаема, литература, която живее на пенчославейковия “Остров на блажените” и която няма нищо общо с конюнктурната, патриотарска, и озверена словесност, която се профанизира и одържавява, и налага на хората като “канон”. У нас каноните и догмите винаги са били обаче на почит – защото духовното робство никога не е секвало и оскотялото стадо все тъй си върви подир овчаря, често дори и след неговото магаре…
Ако перифразираме Джойс -“Българийка е стара свиня, която си яде прасилото”. Пред мислещия българин винаги е стоял въпросът:”Що е родина?”
И ето днес стотици хиляди българи искат да избягат надалече от това парче земя, където се чувствата заложници на една мизерна държавица. От какво искат да избягат българите и защо ги упрекват разните родолюбци, политикани и всякакви идиоти? Ами животът ни, “може би единствен”/Фотев/, не принадлежи по наследство, нито на червената номенклатура, нито на лайняната църква, нито на държавата, която “инвестирала в нас”, според Б.Б.
Да, ние дължим всичко на родителите си – същите, дето са ни отгладували образованието, същите, дето се снишавали пред държавата и нейните безсмислени кампании, същите, забити в калта на битието българско, унижени и оскърбени, изпълзяващи на слънце по празниците и тъжно и безнадежно, и мълчаливо вторчени в хляба оскъден, щото хоризонта винаги е някъде високо и безкрайно далече…
И днес един пазвантин, с достойнство на бивш лакей на червения диктатор, който е яхнал държавата, ни нарича “лош човешки материал”, презрително квалифицира безработния интелигент като “некъдърник” и ще ни говори за разума на българите…
Да, ние строим “инфраструктура”, спортни съоръжения и магистрали, по които да летят мутри и чалгари, ловни дружини и литийни шествия, тръгнали на гезме, към аверските бетонни бастиони по морето – това е инфраструктурата на Б. Б.
В Българийка се живее добре, според него, дефицитът е завидно нисък, понеже населението линее и застарява – и неговите битови нужди намаляват. Наистина – какво му трябва на човека – освен филия с мас и варени картофи? Замразената му заплата, в името на борбата с кризата, няма защо да се повишава, тя тъй и тъй е най-ниската в Европа. Картелите и монополите, които го докараха на власт, също доволно мъркат от свръхпечалбите на гърба на зомбираното от икономически шокове население. Лихварските институции, дето обраха спестяванията населението за пореден път през 96-та, също са стабилни, печалбите им са неминуеми и сигурни. Прекрасен нов свят, в който всичко е под контрол. Долче вита за самоназначилия се просташки “елит”.
Какво друго не остава, освен да призовем “ивеститорите”. Елате в страната на нископлатения труд, тези мързеливци не заслужават и това мизерно заплащане, което им подхвърляте за експлоатацията… Но защо да се плаща въобще – какво ще се случи тогава печалбите на “бизнеса”? Вече няма да сме “привлекателното място”, от което пък населението иска панически да си вдигне чукалата…
Има ли смисъл да се говори въобще? И кой ще чуе българския плач в пустинята? Може би разродяването е единствения изход?! Велики империи, с култура и традиции са загинали, та за това тук ли ще жалим? Жалко за усилията на свестните, които у нас считат за луди…
Но това е положението. Президент доносник, премиер, който като си отвори устата, ръси глупост след глупост /че се намират хора и да ги подслушват!/, безотговорна и паразитна управляваща класа от тарикати… Защо да зяносваме 111 хил. кв.км земна територия, защо да я превръщаме в земен ад, обуклучен и кичозно декориран? Или да закриваме държавата… или да скочим и…? Свободен избор. Свободна борба. Дебеловратите пехливани я пИчелят с туш.
www.svobodata.com
Иван Сухиванов
