•                                                                                                                                                            Песента ми спря на моите устни замлъкнали,                                                                                 не, не искам да протягаш към мен ръце,..                                                                              Две зеници ще те гледат печално помръкнали,                                                            празнота ще усетиш в мойто сърце...                                                                                                                                                                                                                                               Нямам сили, нямам сили да събирам строшените късове,                                                                      любовта си да изграждам отново със тях,                                                           пак да срещам тези утрини вечно навъсени...                                                                                  Ооо, върни ми, о, върни ми  дните с теб,                                                                               напразно погубени,                                                                                                               за да мога пак в душата си да забравя и болка и страх,                                                  някой друг да ме срещне и пак да ми върне предишния смях,                                                                                                                            предишния смях...                                                                                                                                                                 Песента ми спря на моите устни замлъкнали,                                                                              не, не искам да протягаш към мен ръце.                                                                                       Две зеници ще те гледат печално помръкнали,                                                                        празнота ще усетиш в мойто сърце...                                                                                                                                                                                                                                                                            Захари Петров

Какво става? Защо си отиват добрите, а боклуците остават? Защо?

Поклон!

tikoev - Няма верен отговор на въпроса Ви. Отиват си хора всеки ден. Скърбим за тези, които по някакъв начин сме усетили близки. Които не са ни оставили безразлични.


tota - вярвам, Ати, вярвам в светлината :) .

...

Красотата не умира!
Съхранява я завинаги Всемира!
Поклон!