Гергьовден



 Гергьовден... Някаква далечна, гаснеща музика тихо звъни. През слънчевата мъгла на детските ми спомени възкръсва дългата гергьовска трапеза, извита в градината под цъфналите сливи, от които ветрецът рони бели, кръгли листенца. Върху пролетната трева, така хубаво прошарена от маргаритки, пъстреят във всички цветове на дъгата шарени трапезници, китени черги и дълги възглавници. Върху трапезниците един до друг гъсто са наредени вити краваи и зачервени препечени агнета, захапали пресен чесън. Над тях се възвишават калаени павурчета със студена ракия и писани бъклици с натопен дивисил. Цялата махала, едно весело, стоглаво домочадие, с децата и старците, с викове и шеги шуми около трапезата и, подвивайки крак по турски, се изрежда върху възглавниците. Ръцете се кръстосват и поемайки ту павурчетата, ту бъклиците, тъкат невидимите нишки на общата радост, която споява откритите души и сърца на този колектив, сроден не от произхода и кръвта, а от общата съдба и от равния хал. За какво да се карат тези засмени и безгрижни еснафи. Нищо почти не ги дели. Занаятът голям ум и тревога не иска. Капитал също. Чукът и иглата голямо производство не дават. Мющерии има за всички. Когато работата се претрупа у едного, той праща при съседа: нека и той да изкара парче хляб. Рядко стават сръдни за мющерии, слогове, огради. Сръднята обикновено трае, докато комшиите се съберат около някой изпълнен павур, придружен с хубаво мезе. Нищо не издига прегради между душите и сърцата. Дуварите са ниски: за добитъка. На всяка ограда между дворовете има между-съседска вратичка - комшулук. Това са отвори, през които съдбата на съседите се уеднаквява като водата в скачените съдове. През тях минава мъдростта, съветите, новините. През тях се носи да се опита новото вино, топлите пити, обраните плодове. През тях съдините и сечивата постоянно се движат, за да обслужват всички къщи. Почне някой да строи къща. Съберат се всички съседи да помагат. Кой с каквото може: работа, дървета, камъни. Всеки съсед храни работниците по един ден и всяка стопанка ги дарява. А който няма с какво да помогне, седи на трикрако столче на насрещния тротоар и почне да дава безплатни съвети: коя греда къде да мине; как да се повие стълбата; къде да се пусне капчукът. Стига да има кой да го слуша. Приберат царевицата. Събере се беленка, очистят я. Изсъхне, събере се трошенка - отрошат я. Годи се мома, дойдат другарките й, бързо-бързо й приготвят чеиза. Стане сватбата, цялата паланка носи дар да задоми младоженците. Прибере се вечер нашият патриархален еснаф вкъщи. За какво да се тревожи. Правилата на занаята от Ад ама са прости и ясни и не будят никакво недоумение. В кюшето чака натрупана работа. Качетата пълни със сирене, туршия, сланина; таванът - с царевица, раклата - с брашно, бъчвите - с вино и ракия. По-голямата част от това благополучие е тамазлък - собствено производство. Но и на пазара да иде, ръката му стига до всичко. Развърти кожената кесия, от нея се търкулнат едри, черни грошове: златна валута за времето, когато имаше монетни единици от половин пара. Борч му не трови нито съня, нито сънищата. Навечеря се сладко, уригне се безгрижно, прати децата да спят и се търкулне на одъра при булката. Как да се не радва с пълни шепи и на жена, и на любов, и на плодовете на тази любов: многобройната челяд, мъжко и женско, която така лесно се храни и трябва за работа. Стане сутрин, затрещят кепенците. Рано е и сънят още тежи на очите. Но все ще мине сутрин рано някое куче с дълга опашка, на която така лесно и хубаво се връзва тенекия. Подгони кучето: трясък, лай, скимтене, викове, дюдюкания, камъни, нови тенекии -махалата е събудена и духовете са оживени за нов труд. Към пладне, заедно с мухите, нахлуват и прозявките. Но обикновено иде някоя булка да мери новия си сукман. Нищо не струва като облече сукмана, да го забоднеш с игла отзад за единствената й риза, и когато дигне отзад сукмана, за да го изхлузи през главата, да направи малко смях на комшиите, които досетливо подават глави от дюкяните. Грешка и... прошка. Пред Гергьовден има едно определено удоволствие. От Балкана слизат стада с агнета. Наобиколят ги еснафите да избират и купуват. Но еснафът се не лъже и когато купува живо. Дигне едно агне, дигне второ, трето, докато му се разтреперят ръцете и изгуби мярката. Но има един сигурен признак. Трябва с веща ръка да се похва-не агнето над опашката. И... почват шегите: кой какво агне си купил и ако е нямал късмет с булка, дали е имал късмет с агнето; как го е избрал, дигал ли го е или го е ловил над опашката.  Занесат агнето вкъщи, заобиколят го децата, милват го, подскачат от радост, вържат му връвчица и го заведат да пасе. Най-сетне си дадат хайдушка клетва, че няма да позволят да го заколят. Но дойде традиционният касапин с кървавата престилка и големия нож в зъби, превие му врата и сред плачовете на децата опръска с кръв земята. Качи го с ченгела на крушата и децата поливат със сълзи бузките, а със стомната - червата на агнето. От там в тепси-ята, на фурната, а от там, в опечен вид, агнето се занася на трапезата, с която започнахме разказа. Като свърши яденето и черпенето, старите се облягат на възглавниците и разгръщат страниците на младото си време. Младите булки поемат старите прости песни без ноти, но от които светят очите. Най-младите връзват люлки. Ех, тези люлки. Прегърне ергенът здравата снага на момата, качи я на люлката, залюлее я така, че вятърът да й дигне сукманчето чак над прасеца, обут в дебел шарен чорап. Трещи люлката, трептят сърцата. Спре ергенът и ако момата, засрамена, не успее сама да скочи, той пак я прехване и свали, цял червен от свян и гъдел. Хем помага, хем се уфайдосва... Но веднъж е в годината Гергьовден и сега всичко е позволено. Слънцето, обикновено винаги безплатно и без акциз, взема участие в този празник. А и да завали, на Гергьовден дъждът е по-ценен и от слънцето. Всяка капка е жълтица. Нямаше тогава нито Рузвелт, нито планове за ограничаване засяването, нито молебени за град и суша, за качване цената. Цена има, дай само жито и плодородие. Но старият Гергьовден на пролетта, на общите трапези, на общата радост, общият празник на хората с еднаква и равна обществена съдба е вече мъртъв. За него пеят само песните и старите с тъга си спомнят, когато чуят думите: фабрики и криза, пари и полици. Ръждясали са вече напръстниците. Старите чукове и дългите ножици се търкалят по таваните. С аршините жените сега садят лука. Дойдоха фабриките и дюкяните с готови и евтини стоки. Заигра парата. Чуха се нови, непознати думи: капитал, конкуренция, кредит, банки, полици, проценти, изпълнителни листове. Изтънчиха се хората. Не носят старото, грубото. Хората с пари не търсят вече сукмани, потури, антерии, цървули. Това остана да се носи от простйте и фукарията. Не може всеки башкалия да стане, търговия да направи. Поизбраха се хората. Почнаха да ходят в две кафенета. В едното се приказва за търговия, печалби, далавери. В другото за борчове, за скъсани цървули и за просеник. Дойде войната. Болшинството отиде на фронта. „Дяволите" останаха и направиха богатства не от игла и труд, но от търговия. Върнаха се и не се познаха. Станал беше друг животът. Настръхнали бяха всички един срещу друг, едни срещу други. Всеки мисли за себе си и бърза да лови риба в мътната вода само за своя дом. Никой не се учуди на това. Хората дойдоха оттам, където чуждият живот не значеше нищо. Старият честен труд къща вече не храни, напротив, борч прави и продава тезгяха на тъпан. Само да дигнеш глава, и ще видиш, че забогатява този, който знае да пазари цената 1 лв. по-ниско, а да скрие 2 кг в теглото; който умее да слага в сметката датите и от 1 да прави 10 с една нула от невиделица и да смята, като забравя таблицата за умножение. Плъзна лъжата и измамата. Който ги владее, печели, който има срам - гладува. Чужди станаха хората. И по-рано имаше чорбаджии, но сега е съвсем друго. Конкуренция, кавги, завист, съдилища, партии, избори, бой... Забравиха се старите приятели. Хеле пък синовете, които отидоха на училище извън паланката, дето четяха книжки за плебеи и аристократи, дето учеха чужди думи, нови моди и модерни танци и забравиха осиля по потурите на бащите и дедите си. Затвориха богатите комшулуците. От сиромах съсед полза никаква. И на баня да идеш с него, от сапуня ще ти вземе. А от богатия съсед трябва да се крият тайните. Станаха високи дуварите, оградиха се къщите и дворовете, оградиха се душите. Умря и старият Гергьовден. Ще се върнат ли пак старите общи празници? Ще се върне ли пак старата обща радост? Старото време няма никога да се върне. То завинаги е отлетяло.

Иван Хаджийски

Хубави спомени... изплуват ... минали дни Поздрави