2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Прочетен: 1189 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 25.09.2021 11:39
Идва… Идва оня щастлив за всички българи миг, когато след 1340 години
цяла Девня ще посрещне отново цар Аспарух с цветя, със сълзи в очите,
с хляб и сол… И с думите:
ДОБРЕ СТЕ СЕ ЗАВЪРНАЛИ В ДЕВНЕНСКАТА СИ СТОЛИЦА, ВАШЕ ЦАРСКО ВЕЛИЧЕСТВО!
Белият цар Аспарух ще скочи от Белия си кон и с треперещите си старчески ръце ще го
върже за онази, същата, Старата върба до Пирамидата на Пегас, от която извира
и се издига Девненският воден поток (наричан някога и с името Варнан).
А българската историческа наука с наведена глава ще гледа виновно в черната земя…
Ще подсмърча и ще се извинява за поредната си голяма и непростима грешка!
Преобладаващата част от българите знаят, че Никифор Патриарх, Теофан Изповедник и н. др. са най-старите автори, които са писали за митичната т.н. „Варнан“ („Βαρναν“) в поддунавието, в която през 680 година се настанили бойната конница на цар Аспарух и неговата Първа българска преселенческа колона. Навремето, нашата наука изпълнила криво-ляво своя дълг – събрала и превела текстовете им; изтълкувала ги и публикувала всичко произтичащо от тях. Вече повече от един век тя обучава най-старателно и педантично малките българчета, децата, учениците, студентите, учителите и учените (до най-висше ниво) по своята научно „избистрена“ концепция за началната история на Дунавска България. И води безкрайна научна дискусия кое е по-правилното – „КАН“, или „ХАН“? Сякаш само това не е изяснено! Сякаш само това е важно…
Съществуват множество коментари и интерпретации по отношение на правилността на преводите на написаното от Никифор и Теофан. Видно е, че от тях не става ясно кое е мястото, където се установил Аспарух с племето си. Споменава се въпросната „т.н. Варна“, която уж е била близо до град Одесос, а в края на краищата (в края на 19-ти век) Аспаруховата столица е „научно парашутирана“ („запратена“ и „завързана“) в далечната Абоба, която пък уж се наричала Плиска (че и Плюска!). Този проблем хич не е за по-нататъшно пренебрегване и „уйдурдисване“. Той трябва да намери прецизно решение, защото в противен случай нашата писана история e не научна история, а чисто и просто едно изпипано и наложено „отгоре“ невярно литературно и наукообразно съчинение.
В съвременното ни научно общество няма особени спорове по „напълно изяснената в научно отношение“ тема за Абобското местоположение на Аспаруховата ни столица. Мисля, че не е проблем да покажа и да изразя своето коренно различно виждане по някои от най-важните сведения на старите автори относно местонастаняването на Аспаруховия боен и преселенчески авангард. Въпросната и досега неясна „мъглявина“ – т. н. „Βαρναν“/ („Варнан“) е една неразгадана енигма, която е сведена само до неизясненото по произход и значение име Варна.
Драги Читатели,
От 1878 година досега (вече цели 143 години!) ние българите учим, проповядваме и се поклоняваме на Абобската приказка за историята на Дунавска България. Нека временно да се абстрахираме от нея и да се опитаме да вникнем дали не е възможно да е съществувала една друга, Девненска приказка за Аспарухова България. В Девня и в литературата има изобилие от доказателства за историята, за величието и за паденията на римския град Марцианопол. Нека да допуснем, че той е играл Първостолична роля на Поддунавска България. Нека, без да се срамуваме и без да се страхуваме, да се потопим смело и самоотвержено в бистрите води на вълшебните Девненски извори – немите свидетели и историческата сцена на създаването, християнизирането, просвещението и функционирането на една от първите империи на Европа – Българската. Нашата. Девненската.
Така се е получило, че историята ни е била погълната от забравата на народа и е потънала във водите на тези извори, престояла е цяла вечност в техните дълбини, но най-после е дошло време, когато подобно на легендарното гърне на Марциана, прави опити да изплува по един мъчителен начин над водата с надеждата, че ще бъде забелязана и спасена от българските историци. И държавници! А защо не и от Българския ни народ!? Ако все още можем да минаваме за народ.
Сега ще насоча своята работа към преводите на най-интересните части от текстовете на Νικηφορος Πολιτάνος, на Никифор I, Патриарх Константинополски и на Теофан Изповедник. Нека повече никой никога да не произнася скверни думи срещу тези автори. Чел съм упреци, че те не са били на нужното „ниво“, че са писали „ей така“ – невярно, неясно, несвързано, непонятно, по простоватому… Ами ако се окаже, че ние българите все още не сме прочели правилно написаното от тях!?
Да, няма спор – нашите, а и европейските учени от 20-ти и 21-ви векове уж са били, бяха и са високо квалифицирани, знаят и могат всичко. Поне така си мислят, но фактът си е факт – над тях виси със страшна сила един голям въпрос: Кой не е на нужното ниво – тези трима автори и техните последователи, или – нашата наука? Верният отговор и вярното решение на този трагичен за народа и за историята на държавата ни голям въпрос биха били и ще са истинско чудо!