Какво дължи едно куче на друго куче и един кон на друг кон? Нищо. Никое животно не зависи от себеподобното. Ho какво е постигнал човек, като е получил от божеството лъча, наричан разум? Това, че е станал роб почти из цялата земя.
Ако тази земя бе онова, което трябваше да бъде, т. е. ако човек можеше да намери в нея лесна и сигурна прехрана, благоприятен и подходящ климат, той явно не би се нуждал да поробва други хора. Ако земното кълбо беше покрито c питателни плодове, ако необходимият ла живот въздух не причиняваше болести и смърт, ако човек не се нуждаеше от жилище и легло, различни от тези на елените и сръндаците, тогава Чингизхановци и Тамерлановци биха имали за слуги само собствените си деца, които щяха да бъдат достатъчно порядъчни, за да им помагат на старини.
R това тъй естествено състояние, на което се радват нсички четириноги, всички птици и влечуги, човек би бил щастлив като тях, а господството му над другите щеше да е химера, нелепост, която не би смущавала ничий мозък. И наистина, защо ще ви са слуги, когато няма да се нуждаете от никаква услуга?
Ако на някой склонен към тирания и c нервна ръка човек хрумнеше да пороби по-слабия си съсед, това би било невъзможно. Подтиснатият щеше да бъде на сто левги1 преди подтисникът да предприеме нещо.
Следователно, ако бяха без нужди, всички хора щяха да са равни. Нищетата, която е присъща на нашия род, подчинява един човек на друг. Истинското нещастие но o в неравенството, а в зависимостта. Малко важи дали този или онзи се наричат Негово височество или Негово светейшество. Тежко е, когато се слугува иа единия или другия.
Едно многочислено семейство е разработило някое добро късче земя. Две малки съседни семейства притежават непдодородни и трудни за обработване ниви. Двете бедни семейства неизбежно ще слугуват на богатото или пък ще го изколят и това идва от само себе си. Едно от двете бедни семейства ще предложи своя труд на богатото, за да изкара хляба си; другото пък ще го нападне и ще бъде бито. Първото семейство създава слугите и работниците; от победеното произлизат робите.
Невъзможно е по нашето нещастно земно кълбо хората; живеещи в общества, да не бъдат разделени на две класи: едната — на властвуващите богаташи; другата — на слугуващите бедняци. Тези две: класи са подразделен ви на-хиляди, всяка от които пък има своите разновидности.
He всички бедняци са абсолютно нещастни. Повечето от тя χ са родени в това състояние и постоянната работа не им позволява да усетят истинското си положение. Ho когато го усетят, започват се войни, като тази между народната партия и. партията на римския сенат, като селските войни в Германия, Англия и Франция. Рано или късно всички тези войни водят до поробването на народа, защото силните имат. пари, а парите са господари на:.-всичко в една държава. Казвам държава, защото между нациите случаят е по-друг. Нацията, която най-добре си служи c оръжието, ще покорява винаги онази c повече злато, но c по-малко кураж.
Всеки човек се ражда c твърде силно влечение към владичество, богатство и удоволствия и c много склонност към леност. Така че всеки би желал да притежава парите, жените и дъщерите на другите, да им бъде господар, да ги подчини на всички свои прищевки, да не върши нищо или да има само приятни занимания. Добре разбирате, че c тези добри заложби не е възможно хората да бъдат равни, както е невъзможно двама професори по богословие да не си завиждат един на друг. :
Човешкият род, тъй както е създаден, може да съществува само ако има неизброимо число полезни хора, които не притежават нищо; защото е сигурно, че един заможен човек няма да напусне земята си, за да обработва вашата; също както, ако се нуждаете от чифт обувки, не държавният референт е човекът, който ще ви ги направи. Равенството, следователно, е най-естественото и най-неприложимото нещо.
Понеже хората винаги, когато могат, прекаляват в желанията си, неравенството е доведено до крайност; B редица страни смятат, че не трябва да се разрешава на гражданина да напуска мястото, където случайно се е родил. Този закон явно иска да каже: «Тази страна е толкова лоша и тъй зле управлявана, че ние забраняваме на всяко лице да излиза вън от нея, от страх да не би всички да я напуснат.» Сторете обратното: вдъхнете у вашите поданици желание да останат в страната си, а у чужденците — да идват при вас.
Дълбоко в сърцето си всеки човек има право да се смята напълно равен c другите хора. Това не означава, че готвачът на един кардинал трябва да заповяда на господаря ей да му приготви вечеря. Готвачът обаче може да каже: «Аз съм човек като моя господар; роден съм като него c плач; той ще умре като мене в същите мъки и със същите церемонии. И двамата извършваме еднакви животински функции. Ако турците превземат Рим, ако тогава, стана кардинал, а моят господар — готвач, ще го взема на служба при мен.» Цялата тази мисъл е разумна и правилна, но в очакване султанът да завладее Рим готвачът трябва да изпълнява задълженията си, в противен случай цялото общество ще се провали.
Ho какво трябва да прави човек, който не е готвач, нито кардинал, нито заема някой държавен пост, човек, който не държи на нищо, но е недоволен, че го приемат навсякъде c покровителствен вид или c презрение, който вижда ясно, че много monsignori нито знаят повече от него, нито са по-духовити, нито по-добродетелни, и който c досада трябва понякога да ги чака в техните приемни? Да си отиде.
Автор: Франсоа Волтер
Преводач: Стоян Атанасов
