Очевидно въвеждането на вероучението в средното образование се радва на широка обществена подкрепа. Водещите аргументи на нейните радетели са, че по този начин децата ще бъдат спасени от бездуховност и нравствен упадък. Концепцията на Светия синод предвижда да има отделни профили - религия-православие, религия-католицизъм, религия-ислям, а пък за учениците, които не желаят да изучават религия, ще има предмет етика. Влизането на религията в школата се подкрепя с две ръце и от Главното мюфтийство, което се надява да бъдат въведени задължително и часове по Коран.
Проблемът обаче е твърде деликатен и трябва внимателно да се премислят всички рискове от връщането на часовете по Закон Божий, които се били премахнати у нас веднага след 9 септември. Работата е там, че и сега религията съществува като свободноизбираем предмет в училищата, но твърде малко са родителите, които желаят децата им да го изучават. Редно е да се отбележи и тежката отговорност на църквата за подобна липса на интерес. Голямата част от висшите клирици са загърбили апостолската си мисия и водят охолен парвенюшки живот с огромните богатства на църквата. Затова и паството им се чувства изоставено, а в маргинализираните общности проникват какви ли не чудати парахристиянски, лъжеислямски, неоезически и източни секти.
Още: http://today.actualno.com/news_316982.html