Може ли огънче, но по възможност от запалка без физиономия на Прасето* Че Гевара. По възможност вместо него поне тук цигарата ми да запали Левски. Ако при пушене ще се умира – предпочитам да е заради катран в дробовете, а не заради мозъчна недостатъчност. Причинена от псевдомоди и лош маркетинг на собствената ни история и личностите й.

По-лесно ми е да си купя от първата сергия тениска с щампата на аржентинец, който самият се е преобличал през половин година и е получил свински прякор заради личната си хигиена. По-лесно ми е, отколкото да открия мърчандайзинга, налагащ и търгуващ с образи на bg революцията. Единствените приходи, които генерира тя, са за търговците на цветя. Техните карамфили за ежегодно претапициране на паметници изчерпват целия комерс на националните празници. Въпросът обаче не е в парите, а в националната романтика и реклама.

Поднасяне на венци, цветя, малко заря и обичайните тържествени лайна, звучащи като пуснати от плейбек, записан много отдавна. Да не сме на някакъв тъп естраден концерт, че свободата трябва да е толкова скучна, че трябва да е антимодерна. Един масов убиец – при това убивал основно, докато е бил на власт, а не като партизанин срещу нея, го продават по целия свят като бунтарски символ. Дори тук, на не знам колко точно морски мили от революциите му, ще намерите достатъчно измислени левичари, които нямат идеологически проблеми да сравнят Че Гевара с Левски – просто единият е имал късмета да случи на по-медиен век и на повече слава. Да спориш обаче с левичари е по-безнадеждно, отколкото тези дни да чакаш пристигането на „Радецки” в Козлодуй. По-умно е да наваксаш разликата на този медиен век.

След любовта свободата е вторият най-голям производител на романтика. Но нашата собствена свобода продължава да не бъде рекламирана романтично. А рекламните й лица от свръхперфекционизъм са заприличали на восъчни фигури. Които са с толкова идеални черти, че чак не стават за вдъхновение. Те буквално са се превърнали в клишетата, с които ги наричат. Превърнали са се в икони, които се целуват и в устата ти остава само вкусът на полирано дърво. Под които се палят свещи и това е достатъчно – трябва иначе да си много откачил, за да очакваш, че и ти като тях ще бъдеш рисуван върху икона. Няма вдъхновение, няма романтика, само казионен респект, непродуциращ емоции. Няма даже един t-shirt, който да облечем и да се почувстваме като един отбор. А team spirit не се създава само с карамфили. Даже въобще не се създава с карамфили.

Вбесявам се всеки път, когато погледът ми се натресе на онази барета с червена звезда, разхождана върху гърдите на местен роб със скрити революционни наклонности. Ако искаш тук да си Che, ако искаш тук да си пич – рекламирай местната революция. Рекламирай когото си избереш от тези, чиито имена изреждат на тържествената заря проверка за 3 март. Общо взето, това е почти цялото гражданско общество, съществувало някога по тези земи. И точно така би трябвало да бъде обяснявано, ако държим да намираме смисъл от работата му. Тези хора са рискували не за да им носите цветя за годишнините, а за да бъдат цяла година и всяка година модерни като свободата. За да изчислите мащабите на риска им – имайте предвид, че той се е случил на място, където масовият девиз на населението никога не е бил „Можем да умрем, но без бой няма да се дадем”. По-скоро масовото настроение никога не е имало намерение да умира, ако пък ако някой нещо даде – още по-добре.

Не предполагах да го кажа, не очаквах да се случи – църквата да организира най-романтична изненада за националния празник. Решението да бъдат канонизирани жертвите на баташкото клане може да бъде заподозряно като православен популизъм, но няма никакво значение. Вече можем да се позоваваме не само на историята, когато някоя българка вземе турски пари, за да направи преразказ по картинка с научни претенции, че Батак е мит. Даже дежурните либерали, които тогава защитаваха правото й на мнение от масовото възмущение, няма да посмеят да скочат на старците от синода. Както не посмяха, когато един митрополит нарече хомосексуалистите „изчадия”.

Носете си старите дрехи и тениски с Че Гевара, измислени местни либерали, псевдолевичари и всякакви интернационалисти за световни човешки права. И без това от вас нищо полезно не става. Трети март нямаше да е празник и без западната либерална преса и кореспондента й Джанюариъс Макгахан, който да отрази баташкото клане. А повече от век по-късно вие отидохте при същата преса, за да се оплачете, че тук хич не си поплюват с тези, които се съмняват в неговите репортажи. Как тогава Прасето да не е по-модерно от Левски.

* El Chancho (прасе) – прякор на Че Гевара


Калин Руменов
източник: www.novinar.neт

където подробно беше описана биографията на Че.
Но българинът както не обича да чете, така и не обича да гледа научно-популярни или исторически предавания. Забележителен е постът му на президент на националната банка в Куба, назначен е по настояване на Кастро. Без грам икономическо образование.

Валя

Преди да вляза, имаше глас "за" и глас "против". Което ми подсказва, че си болезнено прав. За жалост. Поздравления!

Чета го с удоволствие и нарастващ гняв срещу "удобните" все така нахални леви "кукувици" снесли яйцата си в чужди гнезда и чакащи да се излюпат новите търтеи!

Гледал съм същата поредица. Прекрасна е. Сегашната публикация бичува, тия дето се водят по чуждото, предимно леви отрепки.

Само че да не се намери някой комунист, да оцвъка всичко с минуси, че .........

За сега е само един.....

И да преклоним глава пред подвига му.

Подсети ме да направя един интересет постинг за него.
От друга страна съм доволен, че вече няма да мразят само мен кумънизите,
което си е признание, все пак!

@№10
Лайното си ти анонимен драскачо
Аз не мога да разбера защо след като по закон се преследва национал-социалистическата пропаганда не се преследва социалистическата? Защо не можеш да излезаш с фанелка с лика на Гьобелс, а можеш спокойно да носиш лика на Че? Загадка. Може би защото националсоциалистите загубиха войната /за щастие/, а социалистите я спечелиха /за нещастие/.

Известно е, че човешката глупост (а то друга няма) дава представа на Айнщайн за безкрайността. Горната статия и коментарите доказват колко прецизен е бил великият мислител в представата си за глупостта. Аз съм комунист по убуждение. Не се обиждам от прозвището "куманизин" и от др. под. бисери, защото знам причините за появата на субектите, които ги употрубяват. Науката отдавна ги е назовала с нежничкото определение "лумпен" (парцал, декласиран субект). Комунистът се бори за премахване на експлоатацията на човек от човека. Всичко останало, всичко свързано с реализацията на този идеал не зависи само от комунистите. Жестокостта на борбата за реализирането му повече е зависила, зависи и ще зависи от ожесточението, с което имущите класи се стремят да запазят господството и богатството си. Ако Вие г. "boristodorov 56" (виж коментар 9) сте представител на тези класи, то омразата ви към комунизма и комунистите е обяснима и нравствено оправдана, но само от позициите на вашия, на буржоазния морал. Ако отричате, че онеправданите и експлоатираните труженици нямат право на друг, на свой морал, сте или нравствено нечистоплътен, или ментално увреден.

Уважаемий ZMAI, Не е необходимо човек да е умен, за да запомни и перифразира една известна, но не особено умна сентеция. На умния му е ясно, че в Иисус е достатъчно да се вярва. Това са го правили и глупаци, и умни, и дори гении. При Маркс нещата стоят по-иначе. За да му се вярва, трябва и да се познава учението, което носи неговото име. А това не е по силите на всекиго. Необходима е поне средна ментална надареност и много, много упорит труд. За сведение: в анкета организирана от ВВС сред хиляди интелектуалци Маркс е признат за гений на всички времена. По данни на библиотеката на Конгреса на САЩ Маркс е най-четеният автор. Там не може да се получи диплом за висше икономическо образование без добро познаване на "Капиталът"
ЯСНО ???

не беше октомврийската революция в Русия. Маркс можеше да е доста неизвестен, и със статут на второразряден философ. Чел съм "Капиталът" и смея да твърдя, че между писаното от Маркс и сътвореното след 1917 г. от има доста голяма разлика.

Всеки комунист трябва да има съдбата на прасето (с извинение към прасетата-те- безусловно, са полезни ) че гевара.

1. С какво са заслужили комунистите лютата ненавист на господина? Искрено го моля за обширен и аргументиран отговор, но без познатите клишета.
2. От съдържанието на този блог и на този постинг заедно с коментрите може да се направи извод за интелигентността и човечността на авторите. Кои, според Вас, печелят надпреварата - антикомунистите или комунистите?
Към alchemist: Вашият коментар съдържа една откровена лъжа и една истина. Лъжете, че сте чел "Капиталът". Човек с вашия манталитет и политически убеждения нама да вземе, ей тъй, да прочете над 3 хил. страници научен и много трудно разбираем текст. Казвате истината, когато констатирате, че между написаното в "Капиталът" и сътвореното след ВОСР "има доста голяма разлика". Тази теза имплицитно съдържа два момента: 1. В "Капиталът" е направен много задълрбочен теоретичен анализ, но на капиталистическия начин на производство. Затова той се и изучава в Западните икономически университети. В него няма, както пише самият Маркс в един отпредговорите къв Първия том, "рецепти за готварницата на бъдещето". Единственото, което Маркс твърди тук , а и на много други места е, че общественият строй, който ще замени капитализма ще се основава върху обществената собственост на условията на общественото производсто, с което човечеството ще се освободи веднъж завинаги от експлоатациата, неравенството и мизерията. Бъдeщите поколения сами ще решават как това да стане в съответствие с конкретните условия 2) Истина е, че между автентичното Марксово учение и сътвореният по-къно реален социализъм има доста голяма разлика. Но иначе не може и да бъде. Например, разликата между Христовото учение и съвременното буржоазно общество е още по-голяма, въпреки че апологетите му твърдат, чето е реализация на християнските ценности. Абсолятна илюзия е, че животът на човечеството може да се развива в точност с предписанията на научна теория или религиозно учение.