Пристигането на Наполеон в Египет преди два века ознаменува началото на епохата на съвременния Близък изток. Сега, почти 90 години след разгрома на Османската империя, 50 години след края на колониализма и 8 години след началото на войната в Ирак, революционните протести в Кайро предполагат, че настъпва друга промяна.
Трите стълба, върху които Западът изгради своето влияние в Близкия изток - силно военно присъствие, търговски връзки и върволица от зависими от долара държави - се разпадат. В резултат на това регионът, който ще се появи през следващите седмици и месеци, може да се окаже много по-неподатлив на влиянието на Запада.
Първият стълб - военното присъствие - датира от френската и британската окупация на части от Османската империя след Първата световна война и бе подсилен от военните отношения по време на Студената война, създадени от САЩ и Съветския съюз. През 1955 г. Западът дори бе достатъчно силен, за да подпише договор с удивително подбраните Турция, Ирак, Иран и Пакистан, известен като Багдадския пакт - нещо като НАТО в Западна Азия.
Арабско-израелската война от октомври 1973 г. бе точна илюстрация на западното и съветското военно влияние. Египетската армия стреляше с чехословашки 130 милиметрови ракети, а сирийските изтребители МИГ атакуваха израелските “Скайхоук” в небето над Голанските възвишения. Американското и съветското влияние обаче не се ограничаваше с бойното поле. Двете страни направиха така, че присъствието им да се усети във висшите рангове на военното командване. В по-близкото минало военни инсталации в Персийския залив защитаваха петролните доставки на алианса от Студената война и караха както баасистите в Ирак, така и аятолах Рухолах Хомейни в Ирак да се въздържат от заграбване на ценните петролни кладенци или препречване на маршрутите за износ.
Този военен стълб обаче бе сериозно разяден. Един от първите знаци бе провалът на операция “Орлов нокът” за спасяване на американски заложници в Иран през 1980 г. Друга пукнатина се появи с нападението на Хизбула през 1983 г. срещу казарма на американски морски пехотинци в Бейрут, което предизвика незабавно изтегляне на американските военни от Ливан. След инвазията на Иран през 2003 г. американските сили се изтеглиха от Саудитска Арабия и откриха, че конвенционалният им военен капацитет не им гарантира непременно влияние в района.
Вторият стълб на ролята на Запада в Близкия изток - търговските връзки - също бе разклатен. Америка бе основният търговски партньор на страните в Персийския залив, но това се промени сега. Саудитска Арабия изнесе през 2009 г. 57 процента от суровия си петрол за Далечния Изток и само 14 на сто за САЩ. В отговор на тази съществена промяна крал Абдула следва политика в стил “гледай на Изток” от 2005 г. насам, която доведе до търговия на стойност над 60 милиарда долара.
Изместването на погледа към Изток превърна Китай в по-голям търговски партньор от САЩ както за Катар, така и за ОАЕ. Почти една четвърт от търговията на Катар е с Китай, а само малко над 5 процента е със САЩ. По същия начин 37 на сто от търговията на ОАЕ е със Китай, Индия и Южна Корея. За много страни в Близкия изток това, което Китай иска е също толкова важно, колкото интересите на САЩ.
И на последно място САЩ вече нямат върволица от относително стабилни клиенти в региона. Вашингтон смята, че огромните количества помощи, които раздава на Египет, Израел и Йордания, гарантират стабилност и сътрудничество по въпроси, свързани с американските интереси. Тази тактика работеше 30 години, но сега отслабва.
Скоростта, с която западното влияние отслабва, изглежда се засилва през последното десетилетие. Саудитците ясно дадоха да се разбере през 2003 г., че вече не могат да разполагат на своя територия американски военни инсталации. В първия и втория си мандат като премиер на Израел Бенямин Нетаняху отказа да следва американския сценарий за израелско-палестинския мирен процес. И, въпреки че разположи на своя територия огромна американска военна база, Катар поддържа тесни връзки със Сирия и Иран.
Към това сега трябва да прибавим и бунта в Египет. Президентът Хосни Мубарак бе движещата сила на политиката на Запада в региона - той бе безкомпромисен към потенциалните врагове на САЩ, на него можеше да се разчита да се появи на мирни преговори с израелците и той можеше да бъде използван, за да придаде допълнителна тежест на американската позиция към Иран. Сега американско-египетският съюз е под заплаха, а заедно с него и американската политика към целия Близък изток.
С разпадането на пясъчните кули на западната политика в Близкия изток се оформя нов регион, брулен от ветровете на търговията в Тихия океан и верен на не една сила. Геополитическата му структура се оформя от революциите в Северна Африка, смелото утвърждаване на Турция, непримиримостта на Иран и поражението в Ирак. Западът няма да може да навигира лесно в оформящия се стратегически терен.
По БТА
* Даниел Корски и Бен Джуда са сътрудници към Европейския съвет по външни отношения.
Даниел Корски, Бен Джуда*
в. Дейли стар
Източник: http://e-vestnik.bg/
