Нормално е да се постави въпросът кои лица и организа­ции съставляват Мафията. Поначало всяка мафия е анонимна, и дори когато кръстниците й са добре известни, няма преки доказателства за мафиотската им дейност – доказателствата са грижливо укрити. При съпоставяне на различни факти могат да се правят заключения кой какъв е. Основен критерий за сумарната преценка е кой има изгода от съсипването на Бъл­гария.

Като цяло, „демократичните" процеси у нас са най-изго­дни за БИВШАТА ВИСША И СРЕДНА НОМЕНКЛАТУРА – това са днешните капиталисти. За подобряване на демократичната фасада към тях са привлечени „новодемократи" (икономисти, историци, литератори, философи, адвокати...), кои­то не са били част от номенклатурата и които сега извърш­ват СЛУГИНСКАТА РАБОТА дори когато са депутати или министри. Към тази пасмина могат да бъдат отнесени и НОВОПРОИЗВЕДЕНИТЕ БИЗНЕСМЕНИ, получили през 1990-1991 г. куфарчета с пари, ограбени от народа.

Това са хората, които имат изгода от „демократичните" промени. Но организираната престъпност (мафията) в цял свят винаги е строго йерархична структура с желязна дисцип­лина. Тя може да използва за целите си различни политически партии и други структури, които в една или друга степен са аморфни, но собствената й организация е задължително пирамидална, с ясно изразена субординация. Тъкмо за това мафиотско ядро липсва конкретна информация – то е дълбоко законспирирано. По пътя на изключването може да се предположи, че на основата на уж унищожената държавна сигурност е формиран център, който включва както „мозъчни", така и оперативни звена. Може само да се гадае кои са лицата, „дър­пащи конците" на марионетките и направляващи събитията в България.

На повърхността са държавните институции (парламен­тът, президентът, правителството, съдилищата, прокуратурата, Генералният щаб на армията, полицията), политическите партии, казионните синдикати, едрият капитал, охранителните и застрахователните фирми... Всички те пряко или косвено обслужват Мафията и са част от нея, макар и като изпълнители на волята на мафиотския Център. Вероятно някои от тях получават заповедите си директно от Центъра. Навярно повечето от изпълнителите не знаят, че са мафиоти. Върху тях се въздейства чрез внушения, манипулации, провокации и пряк натиск; който не се досети какво се иска от него, губи поста си и дори живота си. Най-често „изгарят"

като бушони низовите изпълнители (обикновено това са мла­ди момчета със скромен житейски и никакъв обществен опит, недостатъчно образовани дори когато притежават дипломи и титли), които в резултат на шеметния си възход в социал­ната йерархия бързо се самозабравят и се опитват да изля­зат от подчинение на Центъра; Центърът ги екзекутира де­монстративно, посред бял ден и на най-оживените места, за сплашване на останалите, които се опитват да бъдат самостоятелни; после медиите широко разгласяват подробности около ликвидирането на Цветан Цветанов, Георги Илиев, кру­шата, крокодила, мечката... Нека народът да свиква, че то­ва е нормалният ход на нещата, и всеки да си прави сметка какво го чака, ако застане на пътя на Мафията!

Тук и във всички писания на автора „Мафия" е написана с главна буква, както се пишат БСП, СДС, МС (министерски съвет) и имената на хората. Не е правилно името на владетелката и върховната инстанция в България да бъде изпис­вано с малка буква, а названията на нейните подразделения – с главни. За разлика от многото мафии по света, у нас „Ма­фия" се възприема като институция.

Немалко българи, под влияние на грубия манипулативен натиск на медиите и инерцията от първите месеци на „демокрацията", си имат любими политици, бизнесмени и всякакви властогонци, както си имат любим певец или футболен отбор. По неизвестни, често и на самите тях, причини те се кълнат, че еди-кой си е честен и почтен човек, но за съжаление около него са попаднали непочтени хора (кариеристи, чен­гета, мошеници – най-общо казано, мръсници); честните хора искат да „оправят" България, но мръсниците им пречат. Го­ляма част от любимците са обиграни популисти, знаят къде какво да кажат и коя чувствителна струна да дръпнат, за да привлекат симпатиите на определен слой от хора. И си ос­тават любимци – като героите от приказкшпе.

Това е потресаваща българска детска наивност. Никоя банда, клика или ръководство на партия, съставено от „мръсници" не би търпяла нито един честен човек в редици­те си – той би бил излишен лукс за тях и би създал огромни препятствия за попълзновенията им. Първата работа на всяка банда е да се отърве от случайно попадналите в нея чес­тни хора.

Но нека предположим, че любимците са кристално чис­ти. Движейки се из различни равнища на властта, те имат многократно повече информация от „обикновения" гражданин за ставащото в България, при това не от вестниците. Всеки българин знае, че в България има Мафия и че тъкмо тя управ­лява. Може ли един такъв любимец за 6 години „демокрация" още да не е разбрал това, освен ако е кръгъл идиот (любимци­те изглеждат нормални)? Може ли още да не е схванал, че кон­ците на БСП, СДС и останалите големи партии се дърпат от едно и също място? След като самият той е „във властта" или се бори за това, може ли да не знае, че обслужва Мафията и фактически е част от нея? Не може. Любимецът знае и разбира достатъчно добре, че действа против народа си, и въпреки това го върши. А пред публиката компенсира неморалното си поведение със социална демагогия.

И така, НИКОЙ ОТ УПРАВЛЯВАЩИЯ „ЕЛИТ" НЯ­МА ПРАВО ДА КАЗВА, ЧЕ НЕ ЗНАЕ, ЧЕ ВСЪЩНОСТ Е МАФИОТ. МНОГО ДОБРЕ ЗНАЕ. И въпреки това е.

Георги  Андреев
(Следва)