Законът за защита на животните се появи като резултат от усилията на една нагла група тарикати, които дълги години вече с успех точат обществен ресурс, злоупотребявайки със съвсем естествената за всеки нормален човек жалостивост към животните. Той противоречи не само на здравия разум, но и на цялото наше останало законотворчество в сектора, тъй като в основата му лежи антинаучната концепция за "правата на животните" и представата за индивида като ценност в целия животински свят, докато Законът за ветеринарномедицинската дейност, Законът за биологичното разнообразие, Законът за закрила на новите сортове растения и породи животни, Законът за лова и опазване на дивеча, Законът за животновъдството, Законът за рибарството и аквакултурите, и пр., съвсем правилно, се базират на представата, че обществена ценност при животните представлява само популацията, а индивидът може да е ценен само за неговия собственик/стопанин; здравият разум също ни води към извода, че единствено при човека всеки индивид представлява ценност. Разглеждането на всяко отделно взето животно като самостоятелен правен субект е очевидно безумие, което неизбежно поражда безброй парадоксални, нелогични, а и направо смешни ситуации (или по-точно - щяха да бъдат смешни, ако не водеха до преразпределяне на обществен ресурс в полза на природонедозащитните сдружения). В същото време, агресивността и апетитите на "борците за права на животните" ескалират, а практиката по прилагането на ЗЗЖ само доказа колко вредна измишльотина представлява. Днешният Международен ден на правата на човека - 10.12.2011 - е подходящ момент, за да поставим следното добро начало, с претенциите да дадем едно рамо на здравия разум в борбата му срещу невежеството, тарикатщината и обикновения идиотизъм Ще се опитам тук, чрез разглеждането текст по текст на Закона, да демонстрирам неговите безсмислие, алогизъм и антинаучност. Като висококвалифициран специалист, получаващ заплатата си от българския данъкоплатец (опосредствано през държавния бюджет), аз се чувствам длъжен да направя необходимото да го информирам за голямата заблуда, в която го вкарва съюза между "борците за права на животните" и недобросъвестни държавни служители. Цитирайте свободно всичко, което може да ви е полезно (или вредно) с настоятелна молба винаги да се споменава първоизточника. Ще се старая и да събирам колекция от подходящи линкове по темата, така че може и всеки да ми изпраща такива (в профила тук, или на kurtenkov_vet[at]yahoo[.]com; разбира се, ще бъда благодарен и за всякакви забележки или корекции по моето изложение, като, по желание, мога да цитирам и имената на евентуалните автори на евентуални поправки). Приятно четене и да не жалим мозъка си - той затова ни е даден - да мислим. А далавераджиите, които забогатяха на гърба на страданията на животните, трябва да бъдат натикани там, където им е мястото - в кучи **з.
Заглавието Недоумение предизвиква още самото заглавие на закона. Защото всъщност ние си имаме закони, които да защитават животните. На първо място - това е Законът за биологичното разнообразие - именно това е законът, който постановява (в чл. 1) "опазването и устойчивото ползване" на "многообразието на всички живи организми във всички форми на тяхната естествена организация, техните съобщества и местообитания, на екосистемите и процесите, които протичат в тях" - а точно това и представлява защитата на животните. Що се отнася пък конкретно до домашните животни - там си имаме Глава седма от Закона за ветеринарномедицинската дейност, която така се и казва - "Защита и хуманно отношение към животните" - тя е достатъчно подробна и детайлна - и е посветена именно на защитата на животните - защо трябва да има някакъв друг, отделен закон с това име - изобщо не става ясно. Или по-точно - ясно е - но само от позициите на парадигмата на "борците за права на животните" - изключително симптоматичен факт е, че и до ден днешен те цитират много често като Закон за защита на животните не приетия от Народното събрание текст, а следния още по-малоумен вариант - http://blagotvoritelnost.start.bg/article.php?aid=15587 - който, без съмнение, заслужава специално внимание като едно безподобно доказателство за идиотизма на "борците за права на животните", но то е толкова очевидно, че никой не се нуждае от коментарите на специалист, за да го види. Разбира се, защитата на животните е предмет и на Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни, Закона за лова и опазване на дивеча, Закона за животновъдството, както и на редица други нормативни актове, свързани с всички изброени закони.
Член Първи (или - начеваме Положенията Общи - сиреч - Първата Глава) По отношение на първата му алинея - вече се видя, че "защитата на животните и механизмите за нейното осъществяване" са си уредени в други закон; по-интересна е втората алинея, според която "защитата на животните се изразява в опазване на техния живот, здраве и добро състояние, предпазването им от нехуманно, жестоко и особено жестоко отношение, осигуряване на подходящи грижи и условия за живот, съобразени с техните физиологични и поведенчески особености" - ами не не се изразява в това "защитата на животните" - всъщност - вече стана дума, че защитата на животните се изразява най-вече в защитата на многообразието, на техните съобщества и местообитания, на екосистемите като цяло - тази обща постановка, разбира се, важи и за антропогенните екосистеми - с тази очевидна забележка, че при тях, много по-често, отколкото в естествените екосистеми, ни се налага да ограничаваме разнообразието, в името на опазването на здравето и комфорта на човека. Но нека дума по дума да разгледаме абсурдите, които поражда тази втора алинея: - "опазване на техния живот" - безумие е да приемаме, че защитата на животните включва опазването на техния живот, при положение, че има страшно много видове животни, които ние целенасочено лишаваме от живот - използвани за храна, вредители, паразити и дори такива, които убиваме за удоволствие - но в типичния вариант ние защитаваме и тези видове животни - както заради непосредствената ни изгода, поради желанието ни да ги убием в точно определен момент (напр. - когато ще имаме най-добър икономически резултат от продуктите, получени при клането), така и заради мястото им в структурата на екосистемата, а и във връзка с някои съвсем специфични случаи (напр. - използването им в биологичната борба или като биологично оръжие); - "здраве и добро състояние" - изразът вероятно е резултат от неправилен превод, понеже на български език понятието "здраве" включва и понятието "добро състояние" - очевидно опазването на здравето на всяко животно няма как да е наша цел (а за доброто състояние - да не говорим), най-малкото защото здравето и доброто състояние на едно животно почти винаги са за сметка на здравето и доброто състояние на други животни (напр. - като даваме на кучето си хапченце срещу чревни паразити, с цел поддържане на неговото здраве и добро състояние - ние всъщност директно работим срещу здравето и доброто състояние на други видове животни - а именно - населяващите храносмилателният тракт тении и глисти - които също са животни и според текста на обсъжданата алинея втора сме призвани да се грижим и за тяхното здраве и добро състояние - което очевидно няма как да стане - трябва да избираме - или кучето, или глистите; бих дал пример и с глистите при децата, но се страхувам, че в случая "борците за права на животните" няма за ме разберат - докато, когато става въпрос за здравето и добруването на кучето - ясно е, че всичко останало минава на заден план); - "нехуманно, жестоко и особено жестоко отношение" - към тези понятия ще се върнем по-късно, понеже те се развиват по-подробно нататък в текста на закона, но тук си струва да се обвържат с анализа на последващата част - - "осигуряване на подходящи грижи и условия за живот, съобразени с техните физиологични и поведенчески особености" - ха сега де, според авторите на закона излиза, че ние трябва да се грижим по земното кълбо да няма гладни и бездомни животни!?! - да няма катерички без хралупи и вълци, които да си лягат гладни - оппа - ами вълците с к"во ще ги храним? - с моркови и зеле? - ама този закон да не би само за домашните животни да се отнася? - това не го пише никъде! - да не говорим, че храненето на един домашен питон няма как да не е жестокост спрямо храната - или може би трябваше по подтекста да се досетим, че законът се отнася само за животни, които стават за гушкане? - ако беше така - да го бяха писали в заглавието - и тогава нямаше да има проблем - "Закон за защита на животните, които стават за гушкане". Член втори - Аха - да си дойдем на приказката - тук вече се появява магическото словосъчетание "неправителствените организации" :-))))) - какви са, що са, тия неправителствени организации - хич не се и пояснява - думичката е членувана - сиреч - то е ясно кои са - всички ги знаем... - и веднага блясва за какво е този закон - за да осигури манджа на една групичка хитрушковци. Третият член е напълно излишен - естествено е, че обучението по защита животните ще се провеждат в организации/структури/звена, които имат кадри за това, а да не говорим и че думичката "други" в такива случаи обезсмисля целия текст. Но ето, че в четвъртия член отново се появяват добре познатите ни организации на далавераджиите - този под, обаче, под по-конкретното название "организации за защита на животните" (така е като се мешат в едно текстове, преведени от различни езици), член пети пък е пряко очевидно следствие от ЗВД. И така стигаме до член шести, където в първата алинея най-сетне се появява легендарното словосъчетание "нехуманно отношение към животните", а втората даже ни пояснява, че то според законотворците е "причиняване на болка или страдание на животно или предизвикване на силен страх" - ами не, не е това "нехуманно отношение" - самото понятие показва, че то няма как да е насочено към животното - целта на забраната да се отнасяме нехуманно към животните е добруването на човека - за получаването на по-качествени животински продукти (най-вече за консумация) и предотвратяване на отрицателни емоции за хората (и то не само на непосредствените свидетели). Прехвърлянето на нашите представи за "болка" и "страдание" върху кучето, кокошката, червеноперката, прешленестия червей и планарията, демонстрира едно свръхурбанизирано мислене и е вярно само в света на мултипликационните филми. Или - по научному това се нарича "антропоморфизъм" - на животните се приписват човешки черти. Това е напълно допустимо и разбираемо в детската възраст. Когато, обаче, законотворци действат под влияние на такива детински импулси - това не вещае нищо добро за общественото развитие. Член седми надълго и нашироко ни разяснява какво е жестоко отношение към животните - веднага прави впечатление контраста с твърде краткото определение за понятието "нехуманно отношение", но това е бял кахър (просто винаги така се получава, когато един е превел едно, друг - друго - и после се прави механична сглобка на текстове): - жестокост било да причиняваме стрес - стресът е ежедневие в промишленото животновъдство; - "изкуственото осеменяване, което води до или създава опасност за увреждане здравето на животните" - няма такова изкуствено осеменяване (или, както казва един млад титан на науката от моята катедра - "артефициална инсеминация"), което да не създава такава опасност; - "настаняването на едно и също място(...)на животни от един вид, когато това може да породи агресивност" - агресивността не е някакво свойство, присъщо само на "лошите" животни (както си го представят свръхурбанизираните борци за права на животните) - това е съвсем естествено поведенческо качество, а никой друг, освен собственика/стопанина не е по-заинтересован от това, от проявите на агресивност да няма вредни последствия за здравето и продуктивността на животните; - "нарушаване на принципа на добрата практика по отглеждане на животни" - ах, тези малоумни същества, дето си представят отглеждането на животни като следване на някакви ясни и неоспорими правила! - тия "принципи на добра практика" съществуват само във фантазията им - всъщност, поразително е по колко много, даже страшно съществени неща по отглеждането на животните, няма единство между специалистите! - "увеличаване агресивността на животните чрез селекция или обучение в агресивност към други животни и хора" - отново фрапираща липса на елементарна способност да се видят очевидни неща - има не една и две породи животни, които съвсем целенасочено се селекционират за повишаване на агресията и съвсем целенасочено се обучават в агресивност - включително и към хора - и това е нещо напълно в реда на нещата и само пълен идиот би могъл да иска да се откажем изцяло, примерно, от употребата на кучета за охрана, само зарад единия лозунг; - "използване на строги нашийници" - ай стига бе - има си моменти, когато използването на строги нашийници си е тамън на място; - "използване на помощни средства или приспособления, които целят да се повлияе върху поведението на животно, като му се причинява болка" - хъ - я да дойдат да ми покажат тия идиотчета как се фиксира крава, без да й се причини болка - или отново опираме до това, че те си представят ветеринарните и зоотехнически манипулации с животните, така както ги дават в детските филмчета - кравата много добре разбира, че й помагаме, усмихва ни се и сама ни се наглася така че да ни е по-удобно да работим - уви, милички, истината е доста по-различна; - "използване на животни за филмови снимки, при които им се причинява болка, страдание, увреждане или стрес" - очевидно неизпълнимо - или по-точно - би следвало изобщо да се откажем от снимане на исторически филми с участието на сцени на конни сражения и др.под. - като човек, имащ непосредствени впечатления от работата на каскадьори с коне, отлично знам, че подобни сцени няма как да са удоволствие за конете; - "принуждаване на животни към усилия, които им причиняват болка, страдание, увреждане или стрес" - интересно, според детските представи на тия хора, участието на конете в състезания сигурно е върховно преживяване за тях!?! - или пък - гледането на 35-килограмови кучета в средностатистически апартамент?! (аха - кучето маха с опашка, като се върнем от работа - значи - всичко е наред - ам"чи - к"во друго му стова, освен да маха с опашка, бе!) - а гушенето на патици-мюлари, например - продължаваме да го правим - следователно - и този текст е очевидно неизпълним и не се изпълнява - и когато са го писали и гласували е било съвършено ясно, че няма да се изпълнява; - "излагане на животни на температурни или други неблагоприятни атмосферни влияния, недостиг на кислород или ограничаване на свободното им движение, които им причиняват или стрес" - понятието "стрес" е нещо толкова широко, че е теоретично невъзможно да отглеждаме животни, без да им го причиняваме; - "използване на живи животни за хранене на животни, с изключение на тези, чиято биология го изисква" - откровен идиотизъм - имах си хас някой да дава на кравата си живи мишки - но по-интересно е, че тук най-сетне авторите на този малоумен закон се изправят пред дилемата - че за да не бъдем жестоки към едно животно, трябва да сме жестоки към друго - те заявяват, че няма проблем да сме жестоки към гризачите, използвани за жива храна на домашно отглеждани влечуги - и това при положение, че гризачите са таксономично много по-близки до нас, следователно по разпространената сред борците за права на животните логика, би следвало да сме по-благоразположени към тях; - "отглеждане, използване и умъртвяване на кучета и котки за добиване на кожи и месо, за производство на храна, както и внасяне и изнасяне на кучешки и котешки кожи и месо" - ето я най-сетне и поантата на закона - да си дойдем на приказката - кучета и котки - същите тия хора, които хвърлят толкова много усилия, за да заличат границата между човека и животните, прокарват много рязка граница между кучета и котки от една страна (с леко предимство за кучетата) и всички  останали животни от друга - досега не съм чул (а и едва ли ще чуя) нито един разумен довод в полза на тази "вътреживотинска" дискриминация - и действително - защо от всички други животни (които стават за тая работа) може да добиваме кожи и месо, а само от кучета и котки - да не може???? - "излагане в магазини, заведения за обществено хранене и други увеселителни или питейни заведения на всички видове бозайници, примати, птици и влечуги и на опасни декоративни животни" - поредното доказателство за вопиющата неграмотност на борците за права на животните - приматите са бозайници - следователно - след като е казано "бозайници", няма защо да се повтаря "примати"; - "извършване на пропаганда, популяризиране или подстрекаване по какъвто и да е начин, пряко или косвено, на насилие към животни" - WTF??? - тъй като в закона липсва определение за понятието "насилие", то излиза, че едва ли не абсолютно всеки що-годе реален коментар за животни може да се счита за жестокост - примерно - най-стандартни ловджийски коментари или популяризиране на дадена технология от промишленото животновъдство; - "сексуално малтретиране на животни" - тази последна 23-та точка от ал.2 на обсъждания член ми е лоюбимата! - забележете - жестокост е само сексуалното малтретиране на животните - т.е. - когато е по взаимно желание - може :-D Следва алинея трета от коментирания член седми, която ни пояснява в какви случай кълцането на части от животното е допустимо - специално внимание заслужава третата точка, според която това е така когато стерилизацията или кастрацията (за незнающите - това е едно и също; а мушмурочетата, писали закона, споменават и двете думички, щото в кучозащитническата литература се прави разлика между тях - тази разлика, разбира се, е ненаучна и лишена от всякакъв смисъл) е необходима за ограничаване на размножаването на животните - поредното безумие - от този текст следва, че когато кастрираме нерезчета, за да получим повече и по-вкусна сланинка - това е жестокост. В осмият член от закона са изброени редица случаи, при които жестокостта към животните не е жестокост - точно като в един популярен виц от времето на реалния социализъм, дето един катаджия спрял Людмила Живкова за нарушение и й дупчил талона, след което чак се усетил коя е тя - и написал до дупката в талона: "Тази дупка не е дупка". Член девети отново ни говори за ... да, познахте! - за кучетата. Задължава  министъра на земеделието и храните, министъра на вътрешните работи и министъра на отбраната да определят с наредба правилата за обучение на кучета - защо точно на тях и само на тях бе, джанъм??!!?? - на Земята има още един милион и шестстотин хиляди вида животни - откъде-накъде винаги изкарвате кучето под черта?!? Десети член понастоящем вече не съществува и така приключихме с първата глава на тъпото ни законче.
Глава втора, която ще ни учи как да отглеждаме и да се грижим за животните И още в самото й начало ал. 1 от член 11 ни шашка с откритието, че един 15-, 16- или 17-годишен ученик няма право да си купи гупи, без съгласието на родител/настойник - без съмнение - световната хармония ще отиде на кино и ще настъпи световна екокатастрофа, ако допуснем някой безотговорен тийнейджър да си купи декоративни рибки. Ами защо тогава допускаме деца изобщо да влизат в рибарски магазини! - известно ли им е на борците за права на животните какви работи могат да се правят с една жива риба - http://pravda.bg/%D0%BC%D1%8A%D0%B6-%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D1%88%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BD-%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D1%83-%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%BE%D0%B4/ - никакви деца без придружител в супермаркетите вече! Втората алинея на същия член, която повелява какво следва да се прави "когато собственикът на животно не може да полага грижи за него" е общо взето логична, само че липсва най-очевидният вариант - че може да си го заколи и да го изяде (ако става за ядене), освен това изброяването е ненужно - достатъчно е да остане само че трябва да го предаде на "нов собственик". Член 12 е нормален и логичен - просто препраща към спомената по-горе Глава седма от ЗВД - нали точно това казвам - че Законът за защита на животните е излишен, понеже си имаме тази глава от Закона за ветеринарномедицинска дейност. Във фаталния член 13 авторите на закона правят немощен опит да разсъждават в правилна посока - а именно - че отглеждането на домашните животни следва да е максимално близко до естествените им потребности - но е спорно, доколко подобни изисквания следва да се закрепват законово - те би следвало да бъдат естествено следствие от изискванията на консуматора - т.е. - свободната пазарна игра да води собствениците/стопаните натам - а освен това, този член увисва във въздуха, защото е просто една декларация, приложението на която би било предмет на дълъг научен спор - най-малкото - ако вземем така любимото на авторите на закона куче - как би следвало да го отглеждаме в съответствие с изискванията на този член, при положение, че в научните среди изобщо няма единно мнение, относно това как точно са живели преките предци на този вид? Член 14 най-напред ни уведомява, че собствениците на животновъдни обекти трябва да "осигуряват достатъчен брой гледачи с необходимата квалификация и опит за полагане на грижи за животните с оглед на техния брой, вид, възраст и здравословно състояние" (сякаш не са точно те хората в най-, най-, най-голяма степен заинтересовани да правят това и без някои да ги задължава; впрочем, този въпрос е уговорен там, където му е мястото - в ЗВД, чл.150 - или пак сме свидетели на феномена, че има ли нормален текст в Закона за защита на животните - той е преписан от (или насочва към) Закона за ветеринарномедицинска дейност), както и да "организират първоначално и последващо обучение на персонала" - за какво точно обучение става дума - не е ясно - но първите две алинеи от чл. 13б от Закона за животновъдството достатъчно ясно и логично са изяснили въпроса с необходимата квалификация на лицата във фермите. Алинея втора на същия член отново ни нарежда (този път - директно на гледачите в животновъдните обекти) да не причиняваме стрес и болка на животните; хубаво, ама - пак ще го повторя - това значи незабавно да закрием най-малкото цялото промишлено животновъдство - понеже то по презумпция е свързано със сериозен стрес за животните (чак след това ще разберем, че декларациите за правата на животните не стават за ядене). И що се отнася до причиняването на болка, също ще повторя - настоятелно моля поне един активен борец за правата на животните да дойде да ми покаже как се фиксира крава, без да й причиниш болка; нали точно затова дори един кльощав специалист като мен е в състояние да фиксира някое 550-килограмово чудовище - защото знам къде и как да го хвана, така че да му причиня такава несъразмерна болка, че то да стои достатъчно неподвижно, та да може аз или друг специалист да направим съответните манипулации. Член 15 отново повтаря неща, дето ги има в ЗВД - и които са напълно правилни и логични; и повтарям за n-ти път - има ли нещо свястно в ЗЗЖ - то е от друг закон. Член 16 (със своите цели шест алинеи), затова пък, отново ни кара да избухнем в див, неудържим смях. Първата му алинея ни задължава, ако намерим болно животно, да информираме "приюта за животни, съответните органи на местната власт, областната дирекция по безопасност на храните, районното полицейско управление или териториалните поделения на Изпълнителната агенция по горите." Представяте ли си - виждаме врабче, паднало от гнездото. Или дъждовен червей, гърчещ се по асфалта. Или дори за някакво по-ценно животно да става въпрос (макар че, според борците за права на животните, цитирам, "всеки живот е ценен"). Длъжен си да зарежеш всичко останало и да хукваш "да информираш". Ама кого, бе?!? Очевидно в случая се предполага, че всеки гражданин трябва да има не само излишно време, но и компетентността да знае в кой случай кой точно орган трябва да потърси (при това - непрекъснато да си има тефтерче с номерата, както и излишни пари/минути в мобайла). Дори когато става въпрос за нещо неизмеримо по-важно - храната на човека - хората не са достатъчно компетентни да знаят ако нещо със собствената им храна не е наред, към кого точно да се обърнат, та затова (съвсем правилно) различните звена, намиращи се на различно подчинение, бяха обединени в БАБаХ (ударението е на второто "а"). Не може да не се обърне внимание и на единственото число - "приюта" - сякаш в страната трябва да има само един приют - и той да е на "Четири зъба", разбира се... Цялата далавера да е за тях. Следващите две алинеи на този член съвсем семпло задължават изброените в първата структури да "съдействат за осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ и настаняване на животното" и незабавното му лечение след това - изключения не се допускат - червеи, планарии, хидри - дори и амеби (те също са животни) - има ли животно в беда - държавните и общински органи незабавно трябва да си зарежат работата и да осигуряват "спешна" (това пък какво значи? - нямаме такъв термин във ветеринарната медицина - това е механично прехвърляне при нас на термини от хуманната медицина) ветеринарномедицинска помощ и настаняване... И ако досега сте успели да запазите самообладание, то четвъртата алинея ще ви довърши - "Чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин управителят на приюта предоставя информация за настанените в него животни с цел издирване на собственика или намиране на нов собственик" - тъй, тъй - на всички намерени животни - врабчета, червеи, амеби - ще им търсим нов собственик... с парите на данъкоплатеца, разбира се! Петата алинея на обсъждания член препраща към петата глава, така че ще бъде коментирана там, а шестата е нещо като логично допълнение на втората и четвъртата. Последните четири члена 17-20 от тази глава са кратички и общо взето нормални, ако не броим слабия антропоморфичен оттенък.
Глава трета, в която навлизаме в някои "Специфични условия за отглеждане и използване на животни" и ни предстои голяма веселба Подробно трябва да се спрем още на първия Член 21 от тази глава - който ни забранява "внасяне, придобиване, продажба, притежаване и отглеждане на екземпляри от разред примати и на диви котки, с изключение на зоологически градини и спасителни центрове". Разбира се, тук пак можем само безпомощно да свием рамене в отговор на въпроса - защо извеждаме под черта едни животни и ги обявяваме за по-равни от останалите, но по-важното в случая е, че подобна забрана няма в повечето европейски страни - и, например, в Чехия, Словакия, Унгария (страни, всяка от които е много по-европейска от България и Бурунди взети заедно) си върви едно съвсем законно развъждане и търговия с диви котки - достатъчно е единствено да се представи документ, че животното е родено в неволя - и можеш да правиш с него каквото си искаш; и е съвсем логично да е така - под строга защита следва да са (и те са) единствено дивите котки в дивата природа, когато това е продиктувано от необходимостта да опазим съответния вид или заради ролята им за природното равновесие и туристическия бизнес. Съвършено никаква логика няма да забраняваме развъждането на определени видове в неволя. Но към този член ще се връщаме още неведнъж - и като подготовка за тези "връщания" - нека просто да се запитаме - а какво представлява едни цирк без лъвове, тигри и маймуни??!!?? Природонедозащитниците определено биха могли да заместят маймуните, но да ги научим да скачат през горящ обръч ще е трудно.  Член 22 за n-ти път е илюстрация, че има ли свестни текстове в ЗЗЖ - те преповтарят други закони - в дадения случай - ЗБР (напр. - ал.2 на този член ни забранява да придобиваме и отглеждаме защитени видове животни - нещо вече забранено в чл.38, ал.1, т.6 и чл.47 от ЗБР). Член 22а е логично продължение на предния. Членове 23-26 задължава цирковете да се регистрират като животновъдни обекти, след което препращат към един Регламент (http://eur-lex.europa.eu/Notice.do?val=413576:cs&lang=bg&list=413576:cs,&pos=1&page=1&nbl=1&pgs=10&hwords=&checktexte=checkbox&visu=#texte) и дават насоки относно придвижването на цирковете вътре в страната и отглеждането на животни в тях, но не става ясно какво търсят тези текстове тук - мястото им е в ЗВД. След този кратък пристъп на нормалност, обаче, член 27 отново ни връща в Страната на глупаците. Неговата първа алинея забранява "използването на диви бозайници, включително видове от разред примати в циркове, вариетета и други увеселителни заведения". Най-напред - това вмъкване за приматите е очевидно ненужно (те също са бозайници), но големият шок идва като погледнем в Допълнителните разпоредби на закона определението за понятието диви бозайници - пар.1, т.4 ни уведомява, че това "са всички видове на клас Бозайници (Mammalia) с изключение на подивели екземпляри от одомашнени форми бозайници". Всички видове! - ни повече, ни по-малко (щом така е казано - включва дори и кравите и овцете - ясно е, че не това е била идеята на автора на текста, но ние трябва да четем (и изпълняваме) именно това, което е написал) - следователно, единствените екземпляри от бозайници, които могат да се използват "в циркове, вариетета и други увеселителни заведения" са подивели прасета, кучета, котки и коне (за други подивели домашни бозайници не се сещам) - странно, как си представят авторите на закона цирковете без маймунки, лъвове, тигри, камили, магарета, ако щете! - откъде накъде заради тяхното ку-ку ще унищожаваме един от най-чаровните елементи на цирковото изкуство! Да не говорим, че пак изобщо не стават ясни мотивите за тази забрана - ако приемем, че е неморално/непочтено да използваме животните за забава - то, защо забраната не важи за всички животни, а е само за бозайниците? Алинея втора задълбава това "неравенство" още повече - уведомява ни, че все пак има два вида, за които забраната от първата алинея не се отнася -  Афала (Tursiops truncatus), и Обикновен делфин (Delphinus delphis) - логиката тук вече е очевидна и е типичен пример за законодателен акт, посветен на решаване на конкретен проблем - просто ако този текст липсваше, би трябвало да затворим Делфинариума във Варна - явно даже за мушмурочетата, писали закона, това би било прекалено. Член 28 има три алинеи, първите две от които дописват (необосновано, според мен, но проблемът е маловажен) член 134 от ЗВД, а третата отново предизвиква само недоумение, разпореждайки че "При използване на диви животни за филмови снимки организаторът осигурява присъствието на консултант етолог от списък, одобрен от министъра на околната среда и водите". Положих немалки усилия да се добера до споменатия списък (включително и чрез личните си познанства в МОСВ), ала те така и не се увенчаха с успех. Но това, разбира се, е малък проблем. Големият е, че изобщо не става ясно, като що ще рече, според малоумните автори на ЗЗЖ, понятието "етолог". Подобна думичка не съществува, нито в Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления (http://www.minedu.government.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documents/decree/pms_125-02_klasif_vobr_pr_napr.pdf), нито в Списъка на професиите за професионално образование и обучение (http://www.navet.government.bg/assets/cms/File/vqualification/SPPOO_01_12_2010.pdf), нито в Националната класификация на професиите и длъжностите в Република България (http://www.mlsp.government.bg/class/store/listclass.asp) и нито дори в отменената вече Класификация на специалностите на научните работници в Република България (http://phd-center.bvu-bg.eu/index.php?Cmd=spec). В  членове 29-31 се изброяват редица изисквания към собствениците на зоомагазини и служителите в тях - по-лесно би било направо да запишат - "Винаги контролните органи са в правото си да глобяват собствениците на зоомагазини". Мотивът за тези текстове е старата омраза на борците за права на животните към зоомагазините, към която ще се върнем по-късно (просто тези хора не могат да съществуват без непрекъснато да мразят - и колкото повече хора/групи от хора, и колкото по-силно мразят - толкова по-добре се чувстват). Член 32 е посветен на транспортирането на животни, при положение че в ЗВД си имаме цял един обемен Раздел ІV (членове 161-9) от Глава седма, който така се и казва - "Транспортиране на животни".
Глава четвърта, със странното название "Животни-компаньони" и тук не мога да не започна с две думи относително това странно название. Между другото, въпросът с терминологията в родните ветеринарна медицина и животновъдство е много сложен и объркан, така че в случая за малко ще изоставя задължителното иначе иронично отношение към борците за права на животните. И така - по време на социализма и в първите години на хаоса след това, за обозначаване на животинките, които хората гледат по домовете си за кеф, се използваше термина "декоративни животни". В интерес на истината, те тогава бяха на много, много заден план и се дипломирахме без почти никакви знания за тях (днес пък се намираме в другата крайност, когато на знанията и уменията, свързани със селскостопански животни, болшинството студенти гледат само като на неприятно задължение, което никога няма да им бъде от полза - а не са прави - но това е друга тема). Някъде към края на миналия век, с нахлуването на англоезичната терминология, започна епична битка в литературата между два термина - "животни компаньони" (вариант - "животни за компания") и "домашни любимци". Съответно, в зависимост от моментното превъзходство на един или друг титан на науката в административните структури, в нормативните документи намираше място единият или другият термин (титаните на науката, вообще-то, много обичат публично да се заяждат за употребата на един или друг елементарен термин, като правило - без изобщо да са наясно с въпроса в дълбочина - просто, чули са на някое друго мероприятие някой друг титан да начуква манерката на някого с тези думи - и съвестно ги цитират - за да видят всички колко са компетентни и начетени). В първоначално приетия текст на сега действащия Закон за ветеринарномедицинска дейност бе възприет термина "животни компаньони". Същият бе използван и в Проектозакона за защита на животните, само че - с тире ("животни-компаньони"). Но малко преди приемането на Закона за защита на животните, 40-то ОНС прие Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България (също глупав закон, между другото), с чиито преходни и заключителни разпоредби (пар.10, т.37) навсякъде в ЗВД думите "животни компаньони" се замениха с "домашни любимци". Законът за защита на животните, обаче, бе приет с термина "животни-компаньони" - и така, заради пословичната мърлящина на българският законодател, се получи едно разминаване, което съвсем естествено доведе и до поредица от обърквания. Преди да се върнем към безумията на ЗЗЖ, ще си позволя да добавя, че според мен спокойно можем да използваме едно към едно побългарения вариант на англоезичния термин - "компанийни животни" - но въпросът е второстепенен - или - щеше да бъде такъв, ако титаните на науката не използваха подобни терминологични обърквания да се заяждат и да се правят на важни. Но към терминологията ще се върнем отново при анализа на допълнителните разпоредби. И така, член 33 ни уведомява, че "собствениците на животни-компаньони ги отглеждат при спазване изискванията за защита на животните по този закон и по Закона за ветеринарномедицинската дейност" - е, имах си хас да не беше така :-))))  (Ако бях малко по-заядлив, бих предположил, че това може да се тълкува като разрешение на собствениците на други животни (непопадащи в категорията "животни-компаньони") да ги отглеждат без да спазват изискванията на ЗЗЖ и ЗВД.) Но именно следващият член 34 е най-често цитираният от мен като най-най-най-очевидна и безспорна тъпотия в ЗЗЖ. Първата алинея ни забранява да отглеждаме "кучета и котки в жилища в сграда - етажна собственост, на площ по-малка от: 1. за куче: а) от малки породи до 10 кг - 6 кв. м; б) за средни породи до 25 кг - минимум 8 кв. м; в) за големи породи над 25 кг - минимум 10 кв. м; 2. за котка - минимум 6 кв. м", следващата алинея мъдро съветва тази площ да "се изчислява като обща с хората, живеещи в жилището" - ами как да стане това, като никъде не се посочва колко квадратни метра се падат на един човек, бре! Нещо повече - да допуснем, че в жилището не живее никой (освен кучетата, котките и бълхите), очевидно е, че при дадените норми се получава, че съвсем законно можем да отглеждаме безумни количества от тези животни - напр. - на едно стандартно жилище 66 квадратни метра се падат 11 котки! - или същия брой кучета до десет килограма плюс котки! - или три грамадни 35-килограмови кучета плюс още шест под десет килограма! - и т.н. - във всеки един от изброените случаи - тежко и горко на съседите (а и на всички от входа)... но нямат шанс - само да посмеят да предприемат някакви мерки - и веднага глутницозащитниците ще докарат пред входа нахъскана тълпа лелчета-идиотчета, плюс услужливи репортерки с къси полички, големи деколтета, високи токчета и още по-висока степен простотия и невежество. Третата алинея ни задължава да осигурим подслон на отглежданите на открито кучета, което е съвсем естествено и логично, затова пък четвъртата отново ни хвърля в недоумение, обявявайки че "на кучета, които се отглеждат предимно вързани, се осигурява 5 метра тел (въже) за свободно движение, както и ежедневна разходка" - и как да ги смятаме тези пет метра? :-) - нагоре, надолу, в кръг, или как? - та нали ако връзването е тип "тролей" с метър и половина въже за триметрова тел - това няма пет метра, но ще осигури на кучето по-свободни движения, отколкото ако е вързано просто с едно петметрово въже? - и какво значи "предимно вързани"? - три часа, пет часа, осемнайсет часа от денонощието? - а "ежедневна разходка" може ли да е просто едно кръгче по двора? - или непременно трябва някакъв див звяр да го караме до специално определени от кметовете места за разходка на кучета? Как, ангел да го вземе, да изпълняваме облечените в закон скудоумни прищевки на глутницозащитниците, след като изобщо не става ясно какво точно искат да правим?!!!? Прочитайки първата алинея от следващия член 35 - "Собственикът на животно-компаньон взема мерки да не допуска животното само да напуска мястото на отглеждане, да навлиза в чужда собственост или на обществени места" - веднага би следвало да се зачудим, защо никой не санкционира нарушенията на този, сигурно най-често нарушаван текст от ЗЗЖ? Природонедозащитните организации, иначе толкова често цитиращи някои други текстове и призоваващи към спазването им и към непропорционално строги наказания за нарушителите им, изобщо не обръщат внимание на него. И за какво ни е такъв закон, дето се нарушава ежесекундно и никой няма намерение, нито да го спазва, нито да санкционира нарушаването му? - отговорът е лесен - за да има споменатите природонедозащитни организации какво да папат - друг смисъл този закон няма. При това, разбира се, в четвъртата алинея е предвидено изключение от ограниченията, посочени в първата, за ... познахте! - за кучета, разбира се! - както знаем, макар че според борците за права на животните всички видове на планетата са равни, все пак кучето е най-равното от тях. Та, оказва се, първата алинея не важи за "кучета - пазачи на стада, ловни, следотърсачи, планински спасители и водачи на инвалиди, по ред, определен от БАБаХ" (ако някой е чувал нещо за този ред - моля да го сподели - аз не успях да открия нищо по въпроса). Втората и третата алинеи са логични и могат да се сведат до напълно разумното положение, че собственикът не трябва да допуска неговото животно да безпокои, наранява, и пр. други хора. Петата алинея задължава всеки собственик на куче, отглеждащ го с цел развъждане, да се регистрира като животновъден обект и да заплати такса в общината. Следващата шеста и последна алинея изброява случаите, в които тази такса не се заплаща - изборът е така богат, че трябва да си абсолютен будала, за да тръгнеш да я плащаш; все пак си струва да кажа тук още две думи, заради популярното сред кучкарите ("кучкар" не е равно на "кучозащитник"! - "кучкар" е нормален човек, който просто има куче и/или обича кучетата) словосъчетание "лицензиран развъдник" - работата е там, че други развъдници, освен "лицензирани" не може да има - щом е развъдник - значи той има регистрация като животновъден обект - което именно ще рече, че е "лицензиран" да развъжда кучета; а изброяването в тази алинея убедително показва, че развъдната дейност в развъдници, които не са към БРФК, са точно толкова законни и точно толкова "лицензирани", колкото и тези, които са към БРФК. Двете алинеи на член 36 са посветени на два изключително принципни въпроса и трябва да им отделим повече място. Според първата, "Собствениците на животни-компаньони осигуряват стерилизацията им, освен ако в случай на възпроизводство са в състояние да отглеждат новородените животни или да ги предоставят на нови собственици" - в случая опираме до един фундаментален конфликт вътре в общността на кучкари.

Защо няма закон за защита на хората? Ами то в България си има щастливи кокошки щастливи прасета но не и щастливи хора!

Впечатлен съм от толкова логичния Ви анализ и споделям преобладаващата част от доводите, които привеждате. Трябва да не забравяме, че законите се коват в една институция, която има толкова нисък рейтинг, че не само прецизни анализатори като Вас , а и средни /и под средни/ по интелект читатели на тези произведения намират толкова противоречиви и лобистки постановки в тях, че практически са в състояние да блокират действията на който и да е член. По този начин законът става "врата у поле", което вероятно е намерението на създателите. Ако не е така, значи са пълни идиоти и некадърници.

Авторът на материала е - Андрей Куртенков, преподавател в ЛТУ.

Няма проблем. Важно е какъв е смисълът на изложеното.

Та затова му изписах името, като коментар.
Моята лична позиция е много подобна на тази на г-н Куртенков, и затова публикувах цялата негова статия.

поздравления за постинга! Отдавна не бях чел нещо от тази материя. Впечатлен съм от анализа, въпреки, че е постван. Хубави мисли......Поздрав!

съгласен за отмяната

също доста престъпно и изцяло политизирано дружество е Зелени Балкани - една организация с активност само на книга

В България е валиден единствено закона за защита на мутрите като част от закона за опазване на животинското разнообразие в най-бедните и мафиотски страни на света.