Съдбоносен въпрос е: какво да се прави? Какво е?

През 1989 г. единствената организирана политическа си­ла, която можеше да попречи на „смяната на системата" и на въвеждането на див капитализъм, както и да потърси от­говорност на главатарите си за националната катастрофа, беше БКП. „Редовите комунисти" се очертаваха като най-голяма опасност за кандидат-капиталистите. Затова глав­ният удар на бъдещата Мафия беше насочен срещу тях. Чрез създаване на измислен политически противник в лицето на СДС висшата партийна номенклатура успя до обедини облажилите се от социализма и (или) изцапани с престъпления номенклатурчици, кариеристи, „религиозни фанатици" и инер­тни хора, които не искат да си „сменят отбора". Другите напуснаха Партията – майка, а те бяха именно тези, които можеха да попречат на предстоящите „промени". След това БКП си смени името и емблемата, отказа се от идеологията си и се превърна в най-дясната буржоазна партия – банда на едрия капитал, макар и с лява фразеология. През цялото вре­ме на „прехода" „опозицията" всячески улесняваше този про­цес, най-вече чрез кресливия си антикомунизъм. Това е една операция против българския народ, блестящо проведена от създаващата се Мафия, в изпълнение на предварително разра­ботена манипулативна технология (сценарий). В резултат на това народът доброволно и с желание влезе в капана.

„Обикновените хора" черпят своята информация глав­но от медиите, сред които на първо място е телевизията. Медиите са тези институции, които „промиват мозъците" на широката публика, според манипулативните технологии, които Мафията е разработила. При това не е задължително всеки журналист да знае в какъв манипулативен процес учас­тва (и обикновено не знае). Но ръководителите им знаят го­ляма част от истината. Представите за „Мафията" у „обикновения човек" са доста размити – обикновено се визират охранителни фирми, рекетьори, спекуланти и други дребни изпълнители на нейната воля; почти никой не отнася към Ма­фията държавните институции, политическите партии и дру­ги явни или неявни структури, без чието участие изпълните­лите не биха могли да действат ефикасно. Сред широката публика няма враждебно отношение към „едрия капитал" и другите „фирмаджии", започнали бизнеса си с ограбени от об­ществото пари. Самото понятие „бизнес" от презряна дума, будеща асоциации с нещо неморално и нередно, за няколко го­дини се превърна в нещо авторитетно и свещено. А хората с „промити мозъци" са едни и същи – и преди, и сега. Ето колко мощни са манипулативните технологии! Те карат иначе неглупави и сравнително образовани хора да възприемат само видимата страна на нещата, при това не цялата.

Фактът, че „отиваме към лошо", е ясен за всички, кои­то не са заредени с неограничени дози детски оптимизъм или не са се „облажили" от „демокрацията". Между червените, сините и другите „бетонни глави" съществуват всезнайковци, които имат отговор на всеки въпрос. Те поразяват с наи­вните си съждения и тоталната си неосведоменост относно действителните механизми на събитията, и това е изворът на непоклатимата увереност в правилността на оценките им. Ян Хус би възкликнал: „О, свещена простота!". Тези про­сто устроени и неосведомени всезнайковци са гръбнакът на различните електорати. И тъжно, и жалко.

Като цяло, хората не знаят какво точно става в стра­ната, а могат само да се досещат за това. Лоша шега с тях си прави претенцията за „самостоятелно мислене". Зловредността идва не толкова от неспособността им да мислят логично, колкото от факта, че се упражняват в мислене вър­ху предмети, които не познават. В този случай има не мисле­не, а емоционално тълкуване на ограничен обем от факти и схеми, лансирани от манипулативните технологии на Мафи­ята.

В период на избори, каквито често се провеждат, политическите страсти се разгарят. Тъй като в „мирно време" почти всички страдат от „демокрацията", те са склонни да се съгласяват с твърдението, че у нас „всички са маскари". По време на избирателните кампании под натиска на медии­те обаче голяма част от тях стигат до зомбиране. Особено активни са пенсионерите – тогава те забравят за обидно ниските си пенсии и за мизерното си съществуване и тръгват да „спасяват България" чрез подкрепата за своята партия, въпреки че по-естествено е да бойкотират изборите в знак на протест; по-естествено е също да се борят за повишава­не на пенсиите си било чрез биене по празни тенджери пред Народното събрание, било по друг начин. Особено агресивни в агитацията в полза на „нашите" и против „техните" са по-примитивните хора. Разпалва се дива спортна запалянковщина. Така Мафията получава одобрение, и следователно леги­тимност, направо от народа. Масовото оглупяване е резул­тат както от инфантилността на непорасналите българи, така и от манипулативното въздействие на медиите.

Иначе „обикновеният българин" е безпомощен на всяка крачка. Сега няма комитети на БКП, ДКМС, ОФ, комисии за народен контрол, пионерска организация... И добре е, че ги ня­ма! Но на тяхно място не бяха създадени никакви структури, които да запълнят образувалия се вакуум. Единствените ин­станции, където гражданинът може да се оплаче, са община­та и съдът; и в двата случая той е просител, чиято молба (иск) може да бъде удовлетворена и след години, вместо за няколко дни. Място за текущо общуване между колеги и съсе­ди могат да бъдат кафенетата в предприятията (учрежденията) и в квартала, а трибуна, от която да се каже мнение­то, просто липсва. Човек се чувства сам, изолиран, изоста­вен, отчужден. Това е дирижирано отчуждаване на човека и атомизиране на обществото.

Като цяло, БЪЛГАРСкИЯТ НАРОД е смазан и се на­мира в етап на ДУХОВНА И МОРАЛНА ДЕГРАДАЦИЯ И НА ФИЗИЧЕСКО ИЗТРЕБВАНЕ. Илюзия е да се мисли, че някой може да благоденства само в своя двор, обкръжен от всеобща разруха. НЕ СЕ ЗАБЕЛЯЗВА НИКАКВА ИСКРА НА СЪПРОТИВА СРЕЩУ РОБСТВОТО. Българинът покорно се приспособява към всякаква обстановка, включително и към режим на бавно загиване. ТОВА ВСЪЩНОСТ Е НАЙ-СТРА­ШНОТО.

  Георги Андреев
следва

Мафията у нас се създаде след 9.9.1944 година от КГБ и марионетките и в България. Тя обсеби държавата, земята, народа и ресурсите и започна големия грабеж, наричан първоначално натрупване на капитал по съветски модел. След като възможностите на тази схема се изчерпаха поради некадърност и посредственост на водачите и несъобразеност с обективните закони на развитието, тази по принцип непродуктивна и неконкурентна система започна да се разпада. Понеже голяма част от хората осъзнаха какво в същност се случва и ситуацията взе да става опасна за другарите, се наложи перестройката - тоест да се мине към комунистически капитализъм, за да се запази властта. Мафията/ висшата партийна номенклатура и ДС/, изкараха на преден план слугите си, по-дребните алчни, но верни играчи, направиха ги бизнесмени и доразграбиха това, което беше останало. Така се създаде олигархията и пълната зависимост на властта от мафията, главата на която продължава да е в Кремъл. :)

Няма да спирам да твърдя, че една от основните причини за българската безпомощност е недостатъчната осведоменост, доброволното робуване на стари митове. Това за "промитите мозъци". Оттам - липса на съпротивителни сили.

и нашите "мафиоти", и те са жертви на същия сценарий. И плащат с кожата си.