Тези дни в списанието ми (б. р. – онлайн изданието “Либерален преглед”) се получи една много интересна критика, насочена против начина, по който го правя. Серкан Исмаил, млад и много буден български турчин, който от години живее в Испания, предложи идеята за по-широко читателско участие (под формата на теми и връзки към други издания, които да се предлагат от читателите), на което аз отговорих, че тази форма може би е подходяща за интернет-форумите, но не и за едно списание. Качеството на изданието не може да бъде запазено, ако в правенето му започнат да участват много хора и съдържанието му започне да се определя чрез някакъв вид консенсус, както става при отворените интернет-платформи (форуми и големи съвместни проекти, най-известният от които е Уикипедия). Предложения за текстове могат да дават всички – както се и прави още от самото стартиране на изданието – но окончателното решение за подбора трябва да идва от едно място (нека да го наречем „редакционен екип“, въпреки че в случая той се състои от един човек).
Още: http://e-vestnik.bg/10100/internet-i-granitsite-na-demokratsiyata/