И кой наднича отзад?

Това, за което се говори от година време, най-после стана. ВАЦ продадоха вестниците си в България. Кой е щастливият купувач? Някакво регистрирано във Виена дружество “БГ приватинвест”, очевидно специално за сделката. Австриец, наследник на Хабсбургите, неизвестен германец от Лондон и българин журналист, станал бизнесмен, са новите собственици с по 1/3 в дружеството (виж най-долу за тях). Вярва ли някой, че те са реалните купувачи?

И тези тримата ще развъртят едни вестници в България, ще издигнат до нови висоти „Труд” и „24 часа”. Тъжната реалност е, че на никой сериозен инвеститор тези вестници не му трябват. То е все едно да си купиш фабрика на 9 септември. В случая ще последва не национализация, ами продължаваща загуба. Няма кой и как да изведе нагоре тези два закъсали всекидневника (за кризата във вестниците виж повече тук). Много колеги оприличават вестник „Труд” на вонящ „Труп” - той все повече загнива, но продължава да мърда, да произнася присъди, да се смята за жив и важен. Нещо като зомби. Не е въпросът в редуцирания до 60-ина хиляди тираж. От чисто маркетингова гледна точка „Труд” е за застаряваща аудитория. Той ще си отиде заедно с читателите си. Въпреки че в него има и добри професионалисти, той години наред въобще не е имал идея да работи за една или друга аудитория, да работи за пазара и бъдещето си.

Тошев и тошевщината

Там единствено и най-важно е какви са интересите на главния редактор, на когото досегашните германски собственици бяха оставили свобода. И Тошо Тошев се заиграваше с политиците години наред. Мереше си го с тях, показваше им, че и той е нещо. Никаква идея за пазар. Само политически интриги и спекулации, задявки. И, разбира се, манипулации, премълчаване на факти, когато не са удобни за един или друг силен на деня. И огън по друг, който по някакви причини трябва да бъде бит. Само че това малко напомня на стенвестник. На моменти с колажите си на първа страница точно така изглеждаше.

Политическата интрига на „Труд” стигна до скандално безочие - водещата му журналистка, която години наред възхваляваше един от политиците - Ахмед Доган, го обруга в шумна публикация. Той в отговор обясни, че Мадам В., както я нарече, е корумпирана, иска си пари, търгува с влияние. Не е имало по-шумно обвинение срещу журналист. И капка на съмнение не последва от страна на в. „Труд”, че Мадам В. е нещо различно от една свята и оклеветена душа.

И с всички тези заигравки година след година тиражът се свиваше. Кой ще съживи това издъхващо издание? Кой ще го обърне към по-млада и по-широка аудитория? Мисия невъзможна.

Тошев се изживяваше като предводител на „сериозната преса” (в Германия я нарекоха „булевардните вестници на ВАЦ в България”). Говоря за него в минало време, защото той пръв ще изхвърчи от редакцията. Въпреки неговото изявление, че „екипът ще се запази”. Той или наистина не разбира какво се случва, или се прави, че не разбира.

Другият всекидневник на ВАЦ - „24 часа” е същото умирающо издание с още по-нисък тираж. Години наред политиканстване, интриги, пиар публикации, обслужване на Бойко, на президента, на всички. Който не си поиска, той не обезчести „24 часа”, той не си избърса ръцете с него и не си излъска образа. Наричат го свитък за пиар публикации, некролози и малки обяви (виж повече тук). Но точно той има повече шанс да разшири аудиторията, обърнат е към читатели с по-ниска възраст. Само че със сегашното си ръководство също няма да стане. А точно то ще се запази, защото е удобно. На кого? Интересен въпрос. Простият отговор е - на Бойко Борисов. Дори не на правителството - лично на него.

Още: http://e-vestnik.bg/10617/da-kupish-trud-i-24-chasa-e-kato-da-kupish-fabrika-na-9-septemvri/