Александър Морфов е 50-годишен, започнал в театъра като сценичен работник и осветител в Сливенския театър, бил е студент в Техническия университет във Варна, завършва режисура за куклен театър във ВИТИЗ (НАТФИЗ) през 1990 г., после и кинорежисура. Режисьор е в Народния театър, известни са постановките му на “На дъното”, “Сън в лятна нощ”, “Декамерон”, “Дон Жуан” и др. Има няколко награди “Аскеер” и други български и чужди награди. В последните години работи като режисьор предимно в Санкт Петербург. Изявява се и като актьор в няколко филма, и като кинорежисьор (”Хъшове” в 4 серии и др.). Неотдавна премиерът Борисов и няколко министри посетиха постановката “Хъшове” в Народния театър, която е на Морфов, и след това зад кулисите обещаха още 10 млн. лева за бюджета за културата.

- Стана ли опасно за здравето правенето на изкуство у нас в последните години?

- Хората в театъра, които познавам и обичам, се раздават 100-процентово. От 9 до 14 ч са на репетиция, след това репетират допълнително, вечер са на представление докъм 22 ч. Срещу това ти получаваш месечно едни 500 лв., а ако имаш да изплащаш 300 лв. кредит, се налага да живееш с 200 лв. И всеки ден си в тотален стрес какво да правиш, за да оцелееш. Не говорим за семейство, за парно и всичко останало.

- Ходихте ли в болницата при Христо Мутафчиев, как е той?

- Явно занапред ще трябва да ограничава действията си, емоциите… Но болестта в никакъв случай няма да го промени като човек, защото той още на втория ден, като излезе от кома, започна да нарежда на сестрите коя какво да прави. Да иска, да настоява и да крещи на всички да му дадат телефона, че имал да звъни на Данчето Фандъкова, в Съюза на артистите… Нищо не се е променило. В момента е страшно изнервен заради това, че няма същата подвижност както преди. Трябва да му внушим да я кара по-леко.

- Подкрепяте ли реформата в културата?

- Смятам, че реформата се извършва доста необмислено и под нечия диктовка - да стане на всяка цена, и то до петък. Реално реформа няма, има само съкращения, вземания, стесняване на периметъра. Реформа означава да създадеш нова среда, в която да се развие нещо ново. А “новата база” всъщност е старото състояние, което е свито 3 пъти. След 2-3 години ми се струва, че ще има нова реформа и тя ще бъде още по-драстична. Така ще стигнем до модела в Италия и Гърция с 3 държавни театъра. Всичко останало ще бъдат местни градски театри и частни трупи.

- Това лошо ли е?

- Лошо е, защото Гърция и Италия имат развита паралелна структура за финансиране на проекти. Имат и почти фанатична привързаност към собствената си история и театър. У нас такова чувство към изкуството няма, ние не сме родината на театъра, не сме Гърция. Театърът тук никога не е бил приоритет както при руснаците. Така че липсата на това изкуство в България няма да предизвика колизии в обществото. Просто ще изчезне.

- Преди време направихте бунт в театъра. Защо сега, когато културата е на ръба, си мълчите, г-н Морфов?

- За да се направи бунт, трябва да има ясна идея какво искаш да постигнеш с него. Другото е анархия. Голяма отговорност е да поведеш хора след себе си и за да я поема, аз трябва да съм абсолютно сигурен накъде вървя. В момента обаче не мога да намеря хоризонта, към който да поема. Защото знам, че държавата изнемогва. Не е разумно да го направя само за театъра, когато и здравеопазването, и образованието са в същото положение.

- Да не би да сте приятел с премиера, който аплодира неотдавна вашия спектакъл “Хъшове”, после ви поздрави и зад кулисите?

- Не, премиерът за мен е един нискоинтелигентен охранител, който по стечение на обстоятелствата стана премиер на България. Което ми е малко неудобно за българския народ, но това е факт. Често си мисля, че не съм част от този народ. Хората, които вършат цялата тази свинщина наоколо, не са моят народ. Същият той, който си хвърля боклуците от балкона и слуша чалга, си избра и този премиер. Това не е моят премиер. Но нямам друг избор, освен да го търпя, защото мнозинството го е определило за такъв.

- Не ви ли поласка признанието на Бойко Борисов, аплодирайки “Хъшове” и обещавайки зад кулисите 10 млн. лв. повече за културата?

- Това беше обикновен популистки ход. Какви пари, това са празни думи, хвърлени на вятъра - нито ги отпусна, нито ще ги отпусне. Чудя се не му ли привикна вече народът, не разбра ли, че тук става дума за оперетен артист, който обича да се показва по телевизиите, да говори сърдито, но нищо не върши.

- Свободен ли е българинът 21 г. след промените?

- Българинът си остана толкова несвободен, колкото си беше и преди. Просто едната система се смени с друга. Именно с това се занимава нашият спектакъл - всяка една система с течение на времето се изражда, самоизопачава, защото започва да манипулира. Дори комунизмът в основата си е една добра утопична идея, в която човекът няма господар, всеки получава за труда си онова, което е изработил, всички сме с еднакви права. Но това се изроди в тоталитаризъм. А нашето днес е балканска източна псевдодемокрация - всеки може да използва законите и правата си по начин, който му е удобен. На еволюционно ниво сме много ниско, за да искаме някакво хуманно развитие. Ние сме на предишното стъпало, преди стъпалото на общество, готово за демокрация.

- Не сме ли готови за свобода?

- Не сме. Ние сме податливи и жадуващи за тоталитаризъм. Все по-убедено си мисля, че му е времето за едно военно положение. За една хунта, която ще сложи нещата по местата им. Но само за известно време - докато този режим не реши, че е време и той да се облагодетелства от равновесието, което е постигнал.

 
Източник: http://e-vestnik.bg
Виж цялото интервю тук