Един бедняк от околностите на Мадрид просел c до­стойнство. Някакъв минувач му казал: «He ви ли е срам да вършите този позор, вместо да работите?» — «Госпо­дине, отвърнал просякът, аз ви искам пари, а не съвети», след което му обърнал гръб c цялото си кастилиянско до­стойнство. Този господин е бил горд бедняк, себелюбието му е било засегнато от малко нещо. Той е искал подая­ние от самолюбие и не е търпял упреци, идващи от друго самолюбие.

Пътуващ из Индия мисионер срещнал един факир, окован във вериги, гол като маймуна и легнал по корем. Факирът пожелал да бъде бичуван заради греховете на индийските си сънародници, които му давали няколко местни монети. «Какво себеотрицание! — казал един от зрителите. —Отричане от самия мен! — уточнил факи­рът. — Знайте, че карам да ме налагат на този свят са­мо за да ви го върна на другия, където вие ще бъдете коне, а аз — ездач.»

Ето защо онези, които твърдят, че честолюбието е в основата на всички наши чувства и постъпки, са много прави по отношение на Индия, Испания и всички обита еми земи. Така както никой не сяда да пише, за да го каже на хората, че имат лице, така не е необходимо да се доказва, че притежават честолюбие. Честолюбието е средство за нашето съхранение. To е като средство за продължаване на вида; нужно ни е, скъпо ни е, прави ни удоволствие и трябва да го прикриваме.

 
Автор: Франсоа Волтер
Преводач: Стоян Атанасов