Да си македонски българин значи да си два пъти българин. Това каза Петър Захаров – председател на общобългарски комитет „Западни покрайнини”.
"Аз съм емигрант от Западните покрайнини, село Вълковия – едно борческо село, където турците не са смели да влязат и посред бял ден. Нашето население е чисто българско, не е имало един сърбин, но пада под сръбско робство. С ВМРО организираме един международен форум за Македония, интересуват ме Македония и Западните покрайнини, защото по бащина линия съм македонски българин. По майчина линия съм внук на опълченец – дядо Апостол Комитата е бил печалбарин във Влашко и се присъединява към дружините и участва във всички боеве, включително в Освободителната война и на Шипка", разказа Захаров, предаде Фокус.
"По времето на Втората световна война аз бях ученик, учех български език, но съвсем за кратко. Започнаха бомбардировките, партизаните запалиха училището и общината и ние нямахме училище и останах без българско училище. После учих в гимназия на сръбски език, в университета учих немски език. Арестуваха ме, когато бях първа година студент. Тъкмо дадох един колоквиум и на следващия ден имах много тежък изпит по немски език. Те ме арестуваха без да знам защо, не само мен, най-малко около 25 наши български студенти от Пиротския край. Искаха да ни ликвидират, те удрят първо интелигенцията. Важно е да се унищожи духовността, с тялото после е много лесно. Първо избиват интелигенцията – духовниците, учителите, занаятчиите, а след това на простата маса слагат окончание –ич и ги провъзгласяват за сърби. Някои ме обвиняват и казват: „Ти си сърбофоб”, ами не мога да бъда сърбофил”, коментира Петър Захаров.
Политическият емигрант Петър Захаров е на 76 години. Роден е в село Вълковия, Западните покрайнини. Бил е в югославски лагери и затвори, както и емигрант в Германия и Швеция. Със съдействието на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) гостуваме в дома му в София.
На днешния 8 ноември, Архангеловден, се отбелязва и Денят на Западните покрайнини.
Източник: http://today.actualno.com

Да е жив и здрав! Хубави думи казва. И верни. Докато има такива българи от кремък, българското име ще се произнася гордо и нема да загине.