Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.12.2010 14:29 - За паметниците, дипломатите и дядовците
Автор: alchemist Категория: Други   
Прочетен: 657 Коментари: 1 Гласове:
1



Тези дни общинският съвет в София щял да решава съдбата на срамния паметник на съветската армия в София. По-смелите в мечтите си, отдавна са казали, че е крайно време този позорен за Родината ни монумент на окупацията да бъде демонтиран. Какви са обаче настроенията на тези, които биха могли да вземат подобно решение? Достатъчно е да се цитира една от видните герберски тикви в столичен общински съвет, чието име не е нужно да споменаваме. Въпросната каза пред медиите: “Няма смисъл от подобно действие. Паметникът на Мусолини в Милано си седи, тъй че…”

Подобно изказване е показателно за ГЕРБ – партията, която постоянно се опитва да си закичи на челото знамето на антикомунизма. Същият този привиден и популистки антикомунизъм обаче приема все по-трагикомичен облик, защото негови главни протагонисти все пак са бившият охранител на Тодор Живков, който обаче постоянно вади в публичното пространство образа на убития от комунистите свой дядо. От скоро глашатай против болшевизма го играе и Николай Младенов, който пък изглежда смята българите за изключително късопаметни. Току виж сме забравили кой е баща му и какво искаше да прави той с танковете.

За да бъде подплатен с дела привидният антикомунизъм на Борисовото правителство, последните седмици се разрази кампания срещу кадрите на ДС във външно министерство. До тук добре, но то ли е наистина най-важното министерство, където тези хора продължават да играят своята пагубна за страната роля? Разбира се, че не и всеки знае това… Говорейки за излагане на страната от ДС/комунистически кадри в международен мащаб веднага се сещаме за къде къде по-фрапантни примери, като Ирина Бокова, дъщерята на комунистическия изверг и сатрап Георги Боков, която до ден днешен не се е извинила на народа за зверствата на семейството си… Разбира се тя обаче е фаворит и ценен капитал за правителството на Бойко Борисов. В замяна на това “жертван” беше Божидар Димитров, за който Бойко се държа отново фарисейски, все едно чак сега разбира, че исторически псевдо-експерт на България номер 1 е бил агент на ДС.

За мислещите е ясно, че макар и привиден антипод на комунистите, ГЕРБ по своята същност, развитие и управление е изцяло техен продукт. Периодичните антикомунистически изблици на нейните ръководни кадри (повечето, от които самите разполагат с комунистическо минало) не са нищо повече от кьорфишек, който има за цел да замазва очите на леснодоверчивия народ, който вече 20 години не може доброволно да свали червените очила, които преди това 45 години носеше под открит натиск.

За наивните остава надеждата, че символите на кървавата тирания един ден ще изчезнат от родния пейзаж, а последиците от нея ще престанат да определят битието ни.

 

image

По-долу една интересна статия за позорния паметник на окупатора от Иво Инджев:

Паметникът на съветската армия се наклони

За първи път българската държава се произнесе по статута на Паметника на съветската армия в София. Ето отговора на министерството на културата на писмото на инициативния комитет за демонтиране паметника на съветската армия в София, в което предложихме министерството да приюти паметника в планирания от министър Вежди Рашидов музей на комунизма.

„Уважаема г-жо Маринова,
Във връзка с предложения проект за демонтиране на паметника на Съветската армия, заведен в Министерството на културата с № 05-00-0028/24.11.2010 г., Ви информирам за следното:
По смисъла на Закона за културното наследство паметникът на Съветската армия не е недвижима културна ценност.
Като монументален паметник, намиращ се на територията на гр. София, той е на разпореждане на Столична община.
Препоръчваме да адресирате представения проект към съответната институция. Адрес: Столична община, ул. Московска № 33, София 1000.
д-р Тодор Чобанов
заместник – министър“

Българското министерство на културата смята, че паметникът на съветската армия “ не е културна ценност” и ни препраща за решаване на проблема с демонтиране на този паметник към столичната община, която определя като стопанин на обекта. Край на мъглявите препращания за собствеността, с които защитниците на комунистическата символика от години манипулират обществото! Готвехме се да водим съдебни дела за този статут, но се оказахме улеснени.

Формулировката на министерството е направо епохална ( не се шегувам). Защото в договора за дружба и приятелство между България и Русия от 4 август 1992 г. в т. 14 се говори за осигуряване на взаимен достъп до военни гробища и костници (което не засяга този паметник) и за “културно исторически ценности” по отношение на които всяка от подписалите страни е свободна да предприеме мерки след КОНСУЛТАЦИИ. А според тълкуванието на министерството паметникът не е също и историческа ценност. Българското министерство на практика признава сега, че този монумент е единствено и само идеологически знак на комунизма, какъвто беше и демонтираната петолъчка над Партийния дом. Това е забележително. България по този начин едностранно определя статута на паметника като “никакъв” от гледна точка на отношенията ни с Руската федерация и с това отпада най-голямото “притеснение” за демонтиране на паметника. Набирам кураж да посъветвам отново властта от факта, че ме послуша, когато и обърнах внимание да не чака президентът Първанов да отзовава посланици от дългия списък на ДС, за да освободи като реципрочна мярка от поста му министър Божидар Димитров заради агентурното му минало. Речено-сторено: оставката му днес вече е приета. Божидар Димитров се връща на поста директор на Национално историческия музей ( НИМ).

Като убеден привърженик на реформите правя следващо предложение: да бъде спряно финансирането на музей на комунизма по линия на министерството на културата и паметниците на комунизма да бъдат преместени на територията на резиденция “Бояна”, където се намира НИМ. Там има огромна територия на открито и сграден фонд с необятна площ. Със спестените от нов музей средства да бъде извършен демонтажът и транспортирането на Паметника на съветската армия на отговорно съхранение в Бояна под вещото ръководство на директора Димитров. След като мавзолеят на Димитров беше заличен, това ще е справедлива компенсация за носталгиците, които ще могат да посещават паметника в неговата нова и бих казал – естествена среда, където витае духът на българско-съветската резидентска дружба.

Елате на 9-ти януари 2011-та година от 11 часа пред паметника на светската армия в София да изразим отношението си с шествие и жива верига около най-големия символ на лъжата в България!

Иво Инджев, 19.12.2010

Източник: http://bg.altermedia.info/




Гласувай:
1



1. анонимен - Икономист
23.12.2010 15:08
На миналият митинг от грандиозното писъствие, се пукна левия ъгъл на една плочка на петдесет метра от паметника.Айде тоя път по-масово!И с повече ентусиазъм.Може да изгоните нахалния руски войник,който си е паркирал мотора в зелените площи!
На слука и на здраве и хайрлия да е!!!!!!!!!!!!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: alchemist
Категория: Други
Прочетен: 2415754
Постинги: 1971
Коментари: 1585
Гласове: 30275
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930