Прочетен: 1949 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 09.02.2012 18:48
ФАНАТИЗЪМ
Фанатизмът е за суеверието" това, което е бълнуването за треската, яростта за негодуванието. Ентусиаст е човек, който изпада в екстаз, има видения, взима сънищата за действителност и измислиците за пророкувания. Този, който в подкрепа на лудостта си извършва убийство, е фанатик. Оттеглилият се в Нюрнберг Жан Диаз, който бил твърдо убеден, че папата е Антихристът на Апокалипсиса и че носи животински белег, е бил просто ентусиаст. Брат му, Бартоломей Диаз, който тръгнал от Рим, за да убие своя брат, и който наистина го убил от любов към бога, бил един от най-ужасните фанатици, които предразсъдъците някога са раждали.
Полиокт, който в празничен ден отива в храма, събаря и чупи статуите и украшенията, е c фанатизма си по-малко отвратителен, отколкото Диаз, но не по-малко глупав. Убийците на херцог Франсоа дьо Гиз, на Гийом — принц Оранжски, на крал Анри III, на крал Анри IV и на редица други са били луди, страдащи от безумието на Диаз.
Най-гнусният пример за фанатизъм е Вартоломеевата нощ, когато парижани са тръгнали да убиват, колят, хвърлят през прозорците и нарязват на парчета своите съграждани, които не ходели на църква.
Има хладнокръвни фанатици. Такива са съдиите, осъждащи на смърт хора, чието единствено престъпление е, че не мислят като тях. Вината на тези съдии е още по-голяма. Te заслужават още повече ненавистта на човешкия род, тъй като не действуват в пристъп на гняв като Клеман, Шател, Равайак, Дамиен и създават впечатление, че се вслушват в разума си.
Гангреняса ли веднъж мозъкът от фанатизъм, болестта е почти неизлечима. Виждал съм конвулсиоиери, които, като говорят за чудесата на свети Парис,постепенно и неусетно се разгорещяват. Очите им пламват, крайниците им затреперват, яростта обезобразява лицето им и те са готови да убият всеки, който би им противоречил.
Няма друг цяр против тази епидемна болест освен философския дух, който, разпространяван от човек на човек, смекчава нравите на хората и ги предупреждава за пристъпа на злото. Разпространи ли се злото, трябва да се бяга от него и да се изчаква, докато се очисти въздухът. Законите и религията не са достатъчни, за да предпазят от душевна чума. Религията не само че не е спасителна храна за душата, но се превръща в отрова, когато попадне на болни мозъци. Тези нещастници непрекъснато се молят за Аод, който убива цар Еглон, за Иудит, която отсича главата на Олоферн, когато спи c него, за Самуил, който насича на парчета цар Arar. Te не си дават сметка, че тези ценени в. древността примери предизвикват ужас в днешно време. Te черпят тези ужаси от религията, която ги заклеймява.
Все още законите са твърде немощни срещу подобни пристъпи на ярост; все едно че четете на един луд решението на съда. Тези хора са убедени, че обладалият ги Свети дух е над законите, че единственият закон, който трябва да съблюдават, е собствената им екзалтация.
Какво може да се отгтовори на Човек, който ви казва, че предпочита да служи на бог вместо на хората и който следователно е убеден, че като ви заколва, ще отиде на небето?
Обикновено фанатиците се ръководят от мошеници, които пъхват ножа в ръцете им. Тези мошеници са като стареца от планината, който, според мълвата, позволявал на глупаците на предвкусват райските наслади, ирл условие че те убиват всеки, който той им посочи. Една единствена религия на света не се е омърсила c фанатизъм — религията на просветените хора в Китай. Философските школи не само че са били опазени от тази чума, но са служили и за цяр срещу нея, защото философията успокоява душата, а фанатизмът е несъвместим със спокойствието. И ако нашата свята религия е била толкова често извращавана от тази пъклена ярост, това се дължи на човешкото безумие.
Така Икар реши по своему c крилата да лети. Получи ги за своето спасение, но се погуби в туй си увлечение.
(Берто, епископ на Сез)
Автор: Франсоа Волтер
Преводач: Стоян Атанасов
Фанатизъм, хора-вълци, хора-овце, съвърш...
ВРЕМЕ Е ГЕРОИЗМА ДА МЕРИМ НЕ С НАШАТА, А...
09.02.2012 19:41