Разбира се, все още непосредствена опасност за личната сигурност на тези двама мъже няма – но така ли ще е за в бъдеще? Не бих гарантирал. По-скоро бих поставил под въпрос тяхната сигурност още от първата секунда, в която напуснат постовете, които заемат в момента. Излизането от голямата игра превръща политическите конфликти в криминални – а Тракторът е едно доста злопаметно същество.
Защо става така? На какво се дължи тази безпрецедентна в истерията си компроматна атака, на която сме свидетели от нова година насам? И защо всичко това се случва именно сега, а не вчера или примерно след няколко месеца – когато изборите ще са предстоящи?
Защото залогът този път е изключително висок. Залогът са руските интереси в България – а същите не търпят отлагане. Както и геостратегическите такива – спрямо които страната ни е просто пионка. Натискът върху Бойко Борисов и ГЕРБ се стреми да постигне определени цели.
Първо – българският премиер да отстъпи и да приеме руските условия за проекта “Белене”, което означава България да се превърне в политически васал и икономически заложник на Русия.
Второ – българският премиер да се откаже от участие в проекта “Набуко” – или поне да бави топката достатъчно дълго, за да може “Южен поток” да се наложи вместо него – и с това да бъдат бастисани мераците на ЕС за енергийна диверсификация.
И трето – българският премиер да престане да бъде български премиер. Да се премести от “Дондуков” 1 на “Дондуков” 2. Вследствие на което ГЕРБ да се разпадне. Или да изпадне дотолкова, че да стане годен за употреба в състава на нова тройна коалиция – по модела на НДСВ.
Борели се били срещу “милиционерското” управление тези от БСП – или тези от РЗС? Искали да се махне “недоразумението” Борисов, “физкултурника” Цветанов, наглия фискален тип Дянков, дето иска да изяде БАН? Нищо подобно. Никой не иска да маха никого, поне засега. И никой няма интерес от предсрочни избори, освен самия Бойко Борисов, който обаче няма кураж да си го помисли, нито пък механизъм да ги предивика. Присъстваме на пиесата “Укротяване на опърничевия”. И не е вярно, че става дума за преврат, както твърди Волен Сидеров. Става дума за политически рекет – правен при това от класически, професионални рекетьори.
Ще се промени ли нещо с вота на доверие, внесен едва ли не героично от българския премиер? Да – ще бъде изпреварен готвения от комунягите вот на недоверие. Няма да им остане време да се поразвъртят и да купят някой и друг депутатски глас. Иначе самото искане на такъв вот е мъжки жест, в някакъв смисъл е излизане на тепиха, призоваване да се реши битката с легални политически средства.
Нека не се заблуждаваме обаче: никакви легални политически средства няма да има. Няма да се води реален дебат за малкото качества и многобройните недъзи на това управление. Ще се говори за флашки и СРС-та. За експертизи и бип-ове. Вотът ще реализира, но няма да изчерпи това говорене. То ще продължи с пълна сила и след него. Ще се появят нови записи, които на свой ред ще бъдат отричани. Ще се завихрят паралелни експертизи в чужбина. Яне Янев ще изпрати фалшивите си СРС-та в Израел – на екип начело с ОЗ генерал Дани Ятом. След някой и друг месец прокуратурата ще открие от кои законни СРС-та са съставени незаконните презаписи. Никой няма да й повярва, заключението й ще бъде наречено политическа поръчка.
И така до безкрай. Изглежда никой не е в състояние да проумее едно – че псевдо-СРС-тата, размахвани из публичното пространство, вършат своята работа съвсем независимо от това доколко са фалшиви и доколко в тях се вплитат и някои крайно неудобни истини за сегашните управляващи. Те не се стремят да демаскират корупционни процеси, а да наложат в страната ни друг дневен ред: този на Кремъл, на комунягите и на българската мафия. Не става дума за различни дневни редове. Става дума за един и същ дневен ред.
Затова и тяхната функция е различна от оповестяваната публично. Всъщност тези СРС-та са пиявици, които смучат политическа кръв и омаломощават ГЕРБ. За да се провали, разбира се. За да има с чий провал да се оправдават за в бъдеще разните Станишевци и Първановци, че този на Иван Костов остана далеч назад във времето и нещо се поизхаби от много употреба.
Затова има един въпрос, на който всички, които потриват доволно ръце и искат нечий мощен шут да отнесе “Боко Тиквата” в прахта, би трябвало да могат да си отговорят. Кой идва на неговото място? И каква съдба за България вещае неговото идване?
Отговорете си сами.
А иначе вотът е ясен още от сега. Позицията на кабинета ще бъде удържана с гласовете на ГЕРБ и Атака. Сините най-вероятно ще се въздържат. Окопната война може да започне. Казано съвсем директно от Бойко Борисов: “Така че искам или да сме силни и спокойни, или война като на война. И ние влизаме в окопите. В края на краищата, щом искат така - така ще бъде.”
И така ще бъде. А кой ще се сражава в отсрещните окопи? Посочил го е много ясно не друг, а Иван Костов, който също така правилно посочи и реалните причини за днешната компроматна война. Ето какво се случва според него:
“Моята теза е, че зад атаката стои на първо място президентът Георги Първанов - той дори се опитва сега със задна дата да се изчисти от компрометиращите обстоятелства, но вече е счупил стомната и няма как да стане. На второ място е неговият съветник Цвятко Цветков, който е член на Висшия партиен съвет на БСП. И Алексей Петров, който контролираше службите за сигурност последните години. Това е оста. Към тях за съжаление се включват хора от бившата Държавна сигурност, помагат им и оставените от ГЕРБ на ключови места лица от тройната коалиция.”
Казано от един син лидер. Което ни кара да се запитаме – а къде е мястото на синята коалиция в тази битка? Никъде. Те ще гледат отстрани, ще ръкопляскат и ще пасуват, когато дойде ред до техния глас. Кой знае – може би пък двете армии ще се изпотепат, всичко ще бъде окаляно докрай и победата ще се изтъркули в краката им? Нещо като хепиенд в детска приказка? Кой знае – може би...
Едвин Сугарев
За Бога, братя и сестри! Не ратувайте да гласувате!
