СССР нахлува на българска територия и окупира Царството, за да промени насилствено държавното ни устройство и политическа система. Според волята и настроението на Йосиф Висарионович Джугашвили. И българските му подлоги. Последиците са ясни – повсеместно и последователно избиване на цвета на българското общество – офицери, юристи, учени… с шмайзери, колове и лопати. Заедно със селските кметове, даскали, попове… Като „врагове” на народа. Под насърчителния поглед и дулата на шмайзерите на съветските „освободители”. Директивата от Кремъл е ясна, местните подлоги усърдно я изпълняват. И преизпълняват. Да не остане неизтребен „враг”. И то в кратки срокове, докато представителите на съюзническите контролни органи, още не са се ориентирали в обстановката…
След това „освобождение” България завинаги е променена. По съветски образец е измислена „македонската” нация в Благоевградска област. Случва се немислимото – българи да бият и тормозят българи, защото се самоопределят като българи, а не като македонци. Нещо по-лошо и с много по-тежки последици. Земята е отнета, частната собственост върху средствата за производство – ликвидирана. Селянинът е принуден да напусне родното си място и да търси препитание в „града”… Я в „Кремиковци”, я в „Стоманата”, или в подобен „гигант-красавец”. И да гради социализма. Защото ТКЗС-то дава 30 стотинки на трудоден.
Държавата се „урбанизира” по „социалистически”. Под лозунга – „Вечна дружба – БКП – КПСС”. Последиците от тази насилствена урбанизация са видими днес. И в известна степен са в основата на демографската катастрофа, връхлитаща българската нация.
Много може да се говори и пише за последиците от съветската окупация на България през 1944 година. Разбира се, оценката за тези събития никога няма да е еднозначна. Както е добре известно, в историята няма „ако”. Едно е ясно – поне за мен. Този паметник няма място в столицата на Република България. Защото е окупационен. Защото е символ на една чужда окупация, тежко поразила самата снага на българската нация.
И няколко думи за основния аргумент на ляво-анархистката измет от рода на „Че Гевара” или „23-ти септември” и подобните им болшевики, националкомплексари, соц-носталгици и обикновени бетонни комунисти, защитаващи паметника на окупатора. А именно – смесването на Русия и СССР. На Освободителя и окупатора. СССР не е Русия и не е освободител. Русия води Освободителната война от 1877-1878 г. срещу вековния турски поробител и всеки средно грамотен българин вероятно винаги ще бъде признателен на руския народ за тази война. Но паметникът на Освободителя е срещу Народното ни събрание. А този на окупатора – малко по-надолу, към реката.
И още нещо – отново напомням. В София има десетки безумни паметници. Като тези покрай Перловската река, за които дълго време мислих, че са разпиляни строителни материали. А купчините бетон и стърчащите от тях парчета арматура се оказаха изкуство. Има и обидни за българската нация паметници. Например – плочата на бомбардировачите, бюста на Обренович. И паметника на съветския окупатор.
Но няма паметник на основателя на българската държава – хан Аспарух. Няма паметник на българския владетел, превзел за пръв път стратегическата крепост, днес град, София за България – хан Крум. Няма паметник на българския цар Симеон, вдъхновил и провел Златния век на българщината. Няма паметник и на цар Самуил, вероятно роден в София, героично защитавал Първото царство в неговия залез. Тези паметници трябва да издигнем. На мястото на тези на окупаторите и бомбардировачите. Като признателни българи.
Автор: Ангел Джамбазки
http://bg.altermedia.info
12.01.2011 19:04
В случая чуждите бази на територията на САЩ са днес единствено в базите Ново село, Безмер и още 2-3, както в най-голямата база в света - база бондстийл в Косово. Тези бази не са на СССР. СССР никога не е имала бази в България. България бе заедно с СССР равноправен член на СИВ и на Варшавския пакт, който съществуваше паралелно с НАТО. Не преиначавайте историческите факти, ако обичате.
12.01.2011 20:40
12.01.2011 21:18
12.01.2011 22:26
Срамота!
http://www.youtube.com/watch?v=oFNKXA1AM84